Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
САМОТА
От бялата варосана къща излезе жена с дълга черна дреха и дълги бели коси.
Тя стигна до плесенясалия водоскок на пустия площад и погали с есенни ръце
пърхащите безшумно сенки на мъртвите гълъби. После приседна на бялата каменна
пейка и чак до вечерта остана там неподвижна, вперила поглед към дългата права
улица насреща, която, според закона за перспективата, се превръщаше далеч-далеч
в безнадежден ъгъл.
Черната жена заплака едва когато се разтвори в нощния мрак.
© Стефан Гечев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2000
Стефан Гечев. Самобичуване. Варна: LiterNet, 2000
Други публикации:
Стефан Гечев. Самобичуване. София: Захарий Стоянов, 1999.
|