|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАЯТ Разхождах се бавно и спокойно из парка, който поради ранния летен час беше почти пуст. Само двама старци на сенчеста пейка. И няколко скачащи кучета, които се гонеха с навирени опашки. В страничната алея един едър мъж, гол до кръста, с нещо като чалма на главата, тичаше стотина метра, обръщаше се рязко и се затичваше обратно. Като стигнеше до началото, се обръщаше пак чевръсто и така през цялото време, докато го наблюдавах отдалеч, изпълняваше упорито своето странно упражнение. Когато се приближих до него, той спря и със задъхан, тревожен глас ме запита колко е часът. Девет отвърнах. Точно?! Без пет. Без пет? изкрещя той. Без пет! Боже мой! Значи още... Без пет! Той се затича с всички сили към изхода на парка, като продължи да крещи “Без пет... Без пет!” така отчаяно и страшно, че кучетата спряха играта си, свиха опашки, наклякаха и завиха зловещо към светлото утринно слънце. Старците бяха вече мъртви.
© Стефан Гечев Други публикации: |