Островърхи борове пазят тъмнозелено мълчание. Под един от тях са застанали
два ангела с нотни тетрадки в ръце. Облечени са в дълги бели дрехи с остри
дипли.
На съседните борове са накацали неподвижно малки дракони с изпъкнали очи
и щръкнали уши и катерички с извити опашки като лира.
Двата ангела пеят възвишена кантата. Когато гласовете им се издигат, лицата
им се удължават заедно с устата и напрегнатите вратове.
Около тях стоят дами с островърхи шапки, украсени с нежни тюлове. И млади
хора, почти юноши, виждат се издължените им заострени обуща.
Някои лица са обърнати с умолителна надежда към ангелите. Други са загледани
в себе си. Трети са приковали небесни очи към далечно видение.
Над тази сцена са увиснали три дълги остри бомби с красиви цветове. Те ще
паднат и ще избухнат, щом ангелите престанат да пеят.
Докога ще издържат?