И днес, както толкова дни преди, небето беше синьо, без сянка от облак. Но
за разлика от другите минали дни, на него се беше появила великолепна, огромна
седемцветна дъга. Ожаднелите хора я гледаха смаяни и тълкуваха. Едни казваха,
че тъй като дъгата се явява след дъжд, това означава, че тука, у нас, е валяло,
само че ние не сме усетили и че сега вече всичко е безнадеждно. Другите казваха,
че не, че ако минем от другата страна на дъгата, тя ще остане в бъдещето и
това ги изпълвало с надеждата, че скоро ще вали. Техният спор се превърна
във война, тя трая цял ден.
Единственият оцелял вдигна очи и се разсмя: небето беше синьо, без сянка
от облак, без никаква дъга.
“Аз знаех, че изобщо няма дъга!”, извика слепецът.
И умря.
Тогава заваля.