НОВИ ПОЛОВИ НОМЕНКЛАТУРИ

Станимир Панайотов

web

Преди около месец влязох в една от най-хубавите книжарници в центъра на Скопие, и излязох с две-три книги и натрапено впечатление за културния порядък на хуманитарното знание в една добра книжарница. Отгоре - философия на сръбски, спускаш се надолу - все македонски свежи заглавия, а някъде по средата - една-единствена книга на български език: Политическият либерализъм на Джон Ролс. Обаче на възможно най-долния рафт открих последния брой на списание Identities. Списанието е продукт на една “заедница” (общност) от неуместно-сърцати философи на различието - заедницата на “Евро-Балкански Институт”. Identities е списание със специфичното свойство да прокарва излаз извън институционалното безразличие именно чрез изявата на институционалното си, евро-балканско различие (най-малкото, списанието е двуезично). Главните “уредници” (редактори) са ни уредили с брой, който, макар и не тематичен, очевидно има за своя убежна точка изчезващите вектори на половото различие, а значи - радикализирането и назряването на нови, диференциални идентичности.

Полът и политиката се докосват видно в силния текст на Лучиана Паризи (“Към една шизогенеза на сексуалното различие”), посветен на “биоинформатичния капитализъм” и влиянието на потоците на ин-формацията. Ключов е начинът, по който сексуалното различие и тялото се означават; тялото е онази формация, която може да зароди наново смисъла на потока на информацията (“информацията няма измерения”). Това не пречи на един дельозиански микрофеминизъм да надскочи лингвистичните означавания в стъпки отвъд лингвистичното означаване в интензивността (Спиноза) на а-семиотичното разкодиране на субтилните, телесни вписвания/шрифтове. Новото идентифициране на интензивни и назряващи идентичности на настоящето се прокрадва и в елегантния анализ на Надежда Радулова на (тялото на) Фрида Кало в историята на срещата на едно тяло с един автобус (“Фрида Кало: портрет на едно тяло”). Следва историята на само-изследващото се, свръх-оперирано и екстра-опериращо тяло, на жена, “заробена от дискурса за собственото тяло”. Хирургическото става художествено, дефрагментирано-безвластното - свободно опериращо без-органно тяло, което се проектира в (авто)портретното тяло... (На)рисуваните корсети на тялото на Фрида пристягат в кръста Фройд и неговата теория за чистото и културата в “Санитарна енигма” на Ясна Котеска, която разчиства повече място за Лакан и Кръстева, за детето и майката - като роби на психическата утопия. Проблемът за “чистата култура” не е нов, нито пък “абектът” на Кръстева и “символното” на Лакан, ала в този генерален контекст Котеска съумява към края на текста си да мисли ясно партикуларистки (по македонски проблематизирано) чистата идентичност и порядъка на желанието за ред и хигиена в националистически термини. Забърсването на праха по идентичността обаче съвсем не е само женски-домашен феномен, а принципна полова засечка: “Петте пола” на Ан-Фаусто Стърлинг (познаваме я от книгата й Митове за пола: биологични теории за мъжете и жените, София: Атика, 2000) редакторите на Identities изравят от прахта, сякаш за да покажат лицето на разглобената полова идентичност в неговата крайност: полит-хигиената на полово-диференцираната принадлежност сега транзитира в “нови полови номенклатури” (herm - merm - ferm), където XY хромозомите остават политически-ефирно недоопределени именно като... X- и Y-неизвестни на идентичността. Стърлинг разказва за съдбата на този текст (в продължението му от 2000 г.) и движението му към реален конфликт с политическата двоична номенклатура на пола, към бюрокрацията на идентификацията - моето тяло, моят пол и моят паспорт имат общо с “културата” много повече, отколкото с мен... Текст, който за пореден път ме подсети, че сигурно точно преходите от теория към активизъм, от активизъм към законодателство са нашето празно място на теорията. Плътно място на философията обаче е теоретична охота на Катерина Колозова (“Зърното на реалното в идентичността”) към не-философията на Франсоа Ларуел и радикализирането на Ларуеловата “Теория на Чужденеца”. Колозова доразвива една траектория за вътрешно, философски-пространствено мигриране на Реалното-в-Света като винаги вече Чужденец. Чужденецът (като Реално/то) задвижва философията на реалното, на зърното на реалното, което зърва света отчуждено-приятелски. Програмата на не-философията у Колозова действа като философия-действие, десизионизъм, философия, която единствено преглъща грудката на Реалното, за да е-в-света. В същото време от светската и философски-некрофилна суета около миналогодишния юбилей от смъртта на Кант се възползва критическият ум на Жарко Траяноски (“И будността на разума създава чудовища”), който - за да използвам отново думите на Стърлинг - деМонстрира трансгресия от политически номенклатури към философски карикатури. Карикатурата е на Кант, при което Траяноски води прекрасен, невъзможно темпорален трансцендентален диалог с Кант едновременно за актуалността и връзката на категорическия императив с “непримирението между автономният морал и хетерономната сексуалност”.

Засега за регионални издания като Identities би било хубаво поне да имаме информация, без това да е самоцел. Списанието съществува от 5 години, и винаги се е удържало помежду културната наличност и интелектуалните липси. При все това, при все че е нещо “свое”, пазарното му място почти го караше буквално да докосва пода на книжарницата. Постигането на мястото на “нашата” (българска, македонска) философия в политическия хоризонт, очевидно, не издържа изпита на демокрациите, но май и демокрацията не издържа изпита на философите, и сигурно заради това научната субординация (на книжарницата...) може да удари в пода философията. И вероятно колективното й движене ще се случва ценностно, по нейната вертикала: може би няколко рафта по-нагоре, било то до Ролс (на български), било до Адорно (на сръбски).

© Станимир Панайотов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2005, № 12 (73)

Други публикации:
Култура, № 30, 09.09.2005.