I. Характеристика на подчинените сказуемноопределителни изречения

Подчинените сказуемноопределителни изречения се срещат относително рядко и може би на това се дължи фактът, че не им е отделено голямо място в българската синтактична литература. Нека да разгледаме следите изречения:

1.а. Ние сме състезателите, които ще играем.

1.б. Ние сме, които ще играем.

В първия пример, според традиционно приетия анализ, изречението [ние сме състезателите] е главно с подлог местоимението [ние] и сказуемо [сме състезателите]. Изречението [които ще играем] е подчинено определително изречение към съществителното [състезателите] от главното изречение. Словосъчетанието [състезателите, които ще играем] е разширената именна част от сказуемото (предикатива) в главното изречение. Във втория пример съществителното [състезателите] от съставното именно сказуемо липсва, подчиненото изречение заема неговата синтактична позиция и затова е прието да се нарича подчинено сказуемноопределително изречение. Както при подчинените подложни изречения, и в този случай подчинената част заема позицията на липсващата главна част, наследявайки нейната функция. Примерът е аналогичен с всички случаи, в които главната част е изпусната и разширението поема функциите на опората. Например:

2.а. Той е най-добрият студент.

2.б. Той е най-добрият.

В българската лингвистична традиция се е наложила интерпретацията за субституиране на предикативната позиция с NP (именно словосъчетание), AP (словосъчетание с главна част прилагателно) или с подчинено изречение (Бъркалова, 1997:148-150; Граматика, 1983; Пенчев, 1993:89-90;1998:117 и др.) В нашия анализ изречението в предикативната позиция е определително изречение, което е поело функциите на липсващата главна част, към която би принадлежало. Разглеждането на сказуемноопределителните изречения като частен случай на определителните обяснява еднаквата типология на двата вида подчинени изречения.

II. Особености на подчинените сказуемноопределителни изречения, които ги отличават от останалите видове подчинени изречения

Този вид подчинени изречения могат да се характеризират по следния начин:

- При сложното съставно изречение с подчинено сказуемноопределително изречение, главното изречение винаги има подлог, в някои случаи неявно изразен. Например:

3. (ние) Ще бъдем, каквито сме били.

- Сказуемото е съставно именно сказуемо (изразено с глагола съм и някакво име), от което предикативът е представен с цяло изречение - подчиненото сказуемноопределително изречение.

В главното изречение липсва съществително, с което подчиненото сказуемноопределително изречение да образува подчинително словосъчетание. Сравнете:

4.а. Иван е човекът, който ни трябва.

4.б. Иван е, който ни трябва.

- Подчиненото сказуемноопределително изречение може да се разглежда като подчинено определително изречение, което е поело функцията на липсващата именна част от съставното именно сказуемо в главното изречение. Затова подчинените сказуемноопределителни изречения винаги могат да се трансформират в подчинени определителни изречения към показателно местоимение или произволно съществително, което е част от сказуемото в главното изречение:

5. Иван е този, който ни трябва.

III. Представяне на подчинените сказуемноопределителни изречения

Нека да представим синтактичната структура на едно сложно съставно изречение с подчинено сказуемноопределително изречение:

Подчиненото изречение [_CPкоито ще победят] заема позицията на предикатива от именното сказуемо [_VPса, които ще победят]. Нека да сравним тази структура с дървото на едно подчинено определително изречение към именната част от сказуемото:

Вижда се, че определителното изречение които ще победят е част от именното словосъчетание [_NPспортистите, които ще победят].

Изречение, което се свързва с глагола съм  в предикативно словосъчетание, се нарича подчинено сказуемноопределително изречение. Не случайно именната част от съставното именно сказуемо се нарича предикатив - това е позицията за предиката, описващ ситуацията. Особеното при сказуемноопределителните изречения е, че предикатът се изразява не с отделна дума или словосъчетание, а с цяло изречение.

IV. Свързване на подчинените сказуемноопределителни изречения с главното изречение

Някои автори приемат, че сказуемноопределителните изречения се въвеждат само с относителното местоимение който и производните му (Пенчев, 1093:89-90;1998:117), тоест са от типа на т. нар. свободни релативи. Разглеждането на сказуемноопределителните изречения  в нашия анализ като частен случай на определителните предполага съответствието на начините на свързване между двата вида подчинени изречения. Следователно подчинените сказуемноопределителни изречения се свързват с главното изречение чрез:

- Относителни местоимения - който, дето:

8. Ние сме, които пристигнахме последни.

9. Тя е, която ги обединява в едно.

10. Той е, който ще заеме този пост.

11. Ние сме, дето ще го напишем.

- Въпросителни местоимения и въпросителни местоименни наречия: кой, какъв, чий, колко, кого,къде, защо, кога, как, какво, дали, де, що и др.

12. Зададох му един въпрос. Той беше къде ще намерим сянка.

13. Следвайте указанията. Те са как да стигнете до тази улица.

14. Занимава ме една мисъл. Тя е дали всъщност се обичат.

15. Накрая ще задам най-важния въпрос. Той е дали ще успеем да направим това.

- Подчинителни съюзи - да, че:

16. Дадоха му нова работа. Тя бе да подрязва лозите.

17. Старецът каза една истина. Тя беше, че разбойник не умира.

18. В главата й имаше само една мисъл. Тя бе да погледне към момичето.

19. Имаше една голяма мечта. Тя беше да стане писател.

V. Подчинените сказуемноопределителни изречения и останалите видове подчинени изречения

Определителното, допълнителното и обстоятелственото изречение са разширения в подчинително словосъчетание: именно или глаголно. Подчиненото сказуемноопределително изречение, както и подчиненото подложно изречение, за разлика от тях, поема функцията на една от главните части в главното изречение - в случая на предикатива от съставното именно сказуемо.

В традиционната граматика като сказуемноопределителни се определят и подчинени изречения от следния тип:

22. Други я бяха видели, че седи на самия край на скалата.

23. Сънувах го, че седи на прага.

Основанието за това е, че тези изречения могат да се разглеждат като съответни на изречения със сказуемно определение (малко изречение):

24. Други я бяха видели седнала на самия край на скалата.

25. Сънувах го седящ на прага.

Забелязано е, че този вид изречения се срещат само с определен вид главни глаголи - за възприятие като виждам, чувам, усещам, сънувам, спомням си, забелязвам и др. Случаят представлява сложен теоретичен въпрос - един от задължителните участници в ситуацията (това, което се вижда, сънува, чува и т.н.) се реализира синтактично два пъти - като именна група, която е допълнение, и като подчинено изречение. Следователно характерът на тези подчинени изречения е съвсем различен от характера на разглежданите сказуемноопределителни изречения, затова няма основания да бъдат класифицирани по един и същи начин. Подобни примери ще се разглеждат като допълнителни изречения към главния глагол (Коева, 1992;1993). Й. Пенчев (Пенчев, 1993;1998) също представя доказателства в полза на интерпретацията на разглежданите изречения като допълнителни.

Накрая ще представим характерните особености на петте вида подчинени изречения в следната таблица:

 

	Подчинено определително изречение	Подчинено подложно изречение	Подчинено сказуемно- определителнo изречение	Подчинено допълнително изречение	Подчинено обстоятелствено изречение
1. Подчиненото изречение е поясняваща част в подчинително словосъчетание.	x			x	x
2. Подчиненото изречение е поясняваща част в именно словосъчетание.	x	x	x
а) Името от главното изре-чение, към което се отнася подчиненото изречение, е явно изразено.	x
б) Името от главното изре-чение, към което се отнася подчиненото изречение, не е явно изразено.		x	x
3. Подчиненото изречение е поясняваща част в глаголно словосъчетание.				x	x
а) Подчиненото изречение е аргумент към главния глагол.				x
б) Подчиненото изречение е адюнкт, който се свързва по смисъл с цялото глаголно словосъчетание.					x
4. Подчиненото изречение заема позицията на една от главните части в главното изречение.		x	x
а) Подчиненото изречение заема позицията на под-лога в главното изречение.		x
б) Подчиненото изречение заема позицията на именната част от съставното именно сказуемо в главното изречение.			x

Литература

1. Бъркалова П., Българският синтаксис - познат и непознат, Пловдивско университетско издателство, Пловдив, 1998.

2. Бъркалова П. и С. Коева, 12 х 8 практически задачи по синтаксис, Пловдивско университетско издателство, Пловдив, под печат.

3. Георгиева Е. и Н. Тодорова, Изразните възможности на българското изречение, Народна просвета. София, 1984.

4. Граматика на съвременния български книжовен език, т. III: Синтаксис. София, 1983.

5. Коева С., За субектната и обектната позиция в един вид сложни изречения. - Юбилейна научна сесия по случай 50 години от създаването на Института за български език. София, 20-21 май 1992.

6. Коева С., Речникова спецификация на перцептивните глаголи. В: Годишник на Пловдивския университет, 1993, т.31, 95-100.

7. Коева С., Синтаксис и пунктуация, Издателство Макрос-2000, Пловдив, под печат

8. Недев И., Синтаксис на съвременния български книжовен език. София, 1992.

9. Пенчев Й., Български синтаксис - управление и свързване, Пловдивско университетско издателство, Пловдив, 1993.

10. Пенчев Й., Синтаксис на съвременния български книжовен език, Пловдив, 1998.

© Светла Коева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 1999, № 6.
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2000, № 11 (12)

Други публикации:
Български език и литература, 1999, № 6.