Проблемът за отношението на слово и образ в едно художествено произведение търпи множество решения. Намирането на адекватна връзка между написаното и изобразеното, така че от съчетаването им да спечелят и двете, е много важна задача. Нейните решения могат да варират от максимално точното и конкретно илюстриране на текста до отношение между текст и образ на чисто асоциативно ниво. Съвместната работа на поета Веселин Сариев и художника Румен Жеков в поетическата книга "Съзвездие от мигове" стои някъде по средата между тези два полюса. Белите стихове на Сариев и акварелните рисунки на Жеков, които до голяма степен установяват диалог помежду си, не губят от своята самостоятелност. Но много често диалогът преминава в буквално пренасяне на словото в образа (или на образа в слово), от което общото въздействие губи, получава се един вид тавтология. Например рисунката към стиха "... зелена папрат - синьото всевиждащо око на Истината - приказното бяло плод на сетивата ..." представлява огромно око в синьото небе, което наблюдава зелена поляна с растения, отляво и отдясно композицията е ограничена от отвесни бели полета. Или "... - Трусът на революциите разделя главата от тялото - ...". Рисунката представлява торс, от който е отделена главата. Също така до рисунка, представляваща отворена врата, през която се вижда нощно небе, огряно от полумесеца на луната, откриваме стиха "Затворът на нощта - Луната зее - отворена врата към вечността - ...".

Далеч по-сполучливи са тези решения, при които взаимодействието не е по линия на някаква конкретна образност, а по силата на коцентрираното художествено въздействие. Например на стиховете "Червените отблясъци са краят - зората - бяла висина - начало." съответстващата рисунка представлява наситено червено поле, в чиято среда се намира прозрачен бял правоъгълник. Т. е. между стиха и рисунката има връзка, която не се базира на преки образни съответствия, а се осъществява на едно по-високо асоциативно ниво. Подобна концентрация на внушението има и при "Мракът капе - елите са черни - враните сякаш тежат върху тях.", където образният паралел е тъмно поле, изпълнено със светли проблясъци (подобни на стичащи се капки) с тъмна сърцевина. Разбира се, това не са единствените примери за успешното съчетаване на работата на поета с тази на художника в рамките на поетико-визуалните диалози "Съзвездие от мигове". Ала очакването от изяществото на книгата като такава, а и на нейните варианти - комплект картички, книга с втори формат и плакат, първоначално е по-голямо. Въпреки несполуките, които отбелязах в началото, изданието може като цяло да се приеме за интересен културен факт, съчетаващ творчески визии на творци от двете изкуства - словесното и изобразителното.

© Стефания Янакиева
=============================
© Мост (електронна версия), 1999 № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 28.09.2000, № 9 (10)