Райна Йорданова - Шампанско

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ШАМПАНСКО

Райна Йорданова

web

Вчера навърши тридесет и пет, или четирсет... Спря да брои преди известно време. Но деня помнеше. Кой знае защо. Вече малко неща помнеше.

Изпразнени от смисъл сантименталности. Ненавременна старост.

Тя се появи на вратата. Винаги шокираше с вида си, но той рядко реагираше. Искаше да е млада и беше млада. На кого му пука за годините... Шокираше. Но не е виновна. Появи се в изпъната по гърдите моряшка фланелка с дълъг ръкав, някаква пола, обувки с каишка през глезена и барета. Небрежно наивна... Не беше момиченце, обличаше се като момиченце. И правеше впечатление.

Моряшката фланелка, изпъната по гърдите й. Оригинално, даже красиво. Някак си...

Донесе шампанско с две чаши. Обичаше поводите, противно на него. Винаги носеше шампанско. Приличаше на шампанско - беше пенлива.

Харесваше гърдите й - момичешки. Краката й - стегнати до съвършенство. Устата й с осезаема плътност. Ръцете й, пръстите й... До съвършенство.

Тя си тръгна. Не много скоро. Не твърде късно. Както обикновено. Умееше да си тръгва. Онова мъчително чувство на отегчение, болезнената стеснителност да признаеш, че няма да има никаква носталгия. Тя ги стопяваше. Беше пенлива, обичаше шампанско. Превръщаше се в минало време, без да е спомен. Присъствие, без натрапчивост.

Спря да брои времето отскоро, когато я срещна. Искаше да е различен - беше еднакъв. Искаше да мисли - губеше се. Искаше да е неподражаем, професионално реализиран, мечтателно осъществим...

Вече не искаше. Можеше!

Обикна шампанското. Пристрасти се, а беше натрапчиво сладко. Имаше поводи за пристрастяване. Коси - бебешки меки. Рамене - заоблено солени. Гръб - изпънат, релефен от изпъкнали прешлени. Влажно ухание. Свободата да бъдеш неморален посвоему.

Имаше поводи. Времето спираше, ненаситно за приключения. Безсрамно до плагиатство.

Тя беше... После си тръгна. Всичко се случи вчера. Или преди месеци. Може би година?

Не помни възрастта, времето, себе си. Но нея помни. Не като минало. Като утре. Без натрапчивост, без ехо от натрупани спомени.

Като свобода, като присъствие. Съвсем естествено.

Един истински повод за шампанско.