Тя наумява писмо

Мили братко,
Не ти пиша
защото не знам
къде да пращам писмата си
И ти не ме навестяваш
Само веднъж
за тези пет години
дойде в съня ми
не съм сигурна че разбрах
какво ми каза
Познавам твоите пространства
само от книгите
ала вселената е така безкрайна
и така неопитни мислите ми
затова
не те намирам
Вече не скърбя всеки ден
казват че е по-добре
човек да замине оттук
когато реши сам
Убедително е
Правя помени в църквата
понякога ходя на гроба ти
ала така не чувствам
да съм по-близо до теб
Понякога се утешавам
че са немощни сетивата ми
че навярно си някъде тук
и е измамно всъщност
твоето заминаване

Тя наумява писмо
и се надява

Тежко тече реката
край мястото на раздялата

© Пенка Ватова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.06.2005, № 6 (67)