web

В това очакване тиктакащо във тебе ще се сринат небесата ще се начупят като амфори разбудени от удари внезапни веригата на времето затваряйки

Разпада се денят на часове и стихове и чакане Повтаря се денят и утешение за тази повторяемост е нуждата от вечност Прилича ми на мъничко умиране на връщане в яйцето и после още по-назад към лоното на цялото Творение

Заблуда е че само тук в света на разстояния и видимости ще можем заедно да пребиваваме Той е пространството на ефимерните ни подредености на ясните ни пътища през делника на всекидневните ни празници и болки Отвъд е чистото ликуване от полета без орловите нокти на амбиции и страсти

Но слаби сме и пак се нижат дните на отсъствието Сряда Четвъртък Петък...

Събота е днес - ден за увисване между надежда и безверие Кое е временно кое е вечно

Прииждат дните в новата река на времето

Понеделник Вторник...

© Пенка Ватова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2000, № 9 (10)