"ЗА" ИЛИ "ПРОТИВ" ЕСЕТО В УЧИЛИЩНИЯ КУРС НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Пенка Гарушева

web

Що е есе и има ли то почва в училище? Изкушавам се да започна с тази перифраза, защото е въздействаща и запомняща се. Важното в случая е, че в полюсните й части стоят ключовите думи "есе" и "училище". Те са обвързани с новата словесна проекция на мисълта, заложена в заглавието, и заедно със съдържащата се в него антиномия ("за" и "против") създават началните силни позиции в настоящия текст.

Що е есе? Отговор - несъвсем определен и точен и невинаги информационно достатъчен - може да се намери в литературни речници и справочници, в учебници по теория на литература, в книги с методическа насоченост, посветени на изучаването на есето в училище (1, 3, 4, 5, 6, 7, 8).

Всички опити есето да се постави в покрустовото ложе на някакъв строго дефиниран жанр са безуспешни. Поражда се впечатление за неговата жанрова необхватност и необятност. Оформя се обобщена представа за своеобразен конгломерат от устойчиви за различни други жанрове (трактат, слово, писмо, автобиография, импресия, фейлетон, очерк, портрет и т.н.) белези.

Истинското есе се отличава с философска проникновеност и интелектуален блясък; с артистизъм, със словесно разкрепостяване и дори с фриволност и парадоксалност; с необичайни отскоци от асоциация към асоциация, с игра на въображението и мисълта; с оригинална и неповторима композиция; с нестандартна структура; с бягство от баналното и тривиалното в езика и стила; с ярка образност, постигаща необикновени емоционални внушения; с поетичност и изящество. Като се има предвид всичко това, може трезво да се прецени какво е мястото на този жанр в обучението по български език и литература.

За да следваме в оценката си реалистичната мяра, добре е предварително да сме наясно какви са параметрите на есето, разглеждано като ученическа писмена работа. В американската педагогическа литература (9) това е аргументиращо и описателно, понякога и дискутиращо писане, свързано с проблемите от всекидневието, със социално-нравствени проблеми и т.н. За разлика от прагматично настроените американци, французите изискват от учениците по-емоционални, по-артистични и в същото време - по-умозрителни есета (4). В руските методически източници ученическото есе се свързва с умението да се размишлява, да се търси хармонията между Аза и "всичко на света" (1, с. 53).

В основата на есетата на днешните български ученици стои текстът разсъждение. Най-често той се свързва с нравствено-етичен проблем, значим за пишещия (7, с. 10).

Повече от десетилетна е дискусията "за" и "против" есето в българското училище. Днес тя се разгаря с нова сила, защото според указанията на МОН (7, с. 10) работата над този жанр трябва да започне още от 7. клас, като подстъпи към писмени речеви действия във формата на есе могат да се осъществяват дори в 5. и 6. клас. Това е ново предизвикателство към учителя по български език и литература, който и без това е достатъчно обременен. Този факт естествено поражда въпросите: дали не се спекулира с термина есе; дали 13-14-годишната възраст е сензитивен период за работа над есе; дали не се стига до пагубен максимализъм. Тези и подобни въпроси са стимул не само за израз на собствена позиция, но и за обективна експертна оценка, значима и за социума. Именно затова редом с по-субективния изследователски метод - целенасоченото наблюдение - бе използвана и нестандартизирана анкета, съдържаща въпросите: 1. Има ли място за литературния жанр есе в училищния курс на обучение? 2. Как оценявате идеята за работата над есе в прогимназиалната училищна степен и как - в гимназиалната? 3. Какви изисквания (най-общо) бихте предявили към учениците от прогимназиалната училищна степен и какви - към учениците от 9. и 10. клас при опитите им за създаване на есе?

Изследвана бе репрезентативна извадка, включваща 100 учители от различни училища и различни училищни степени от великотърновски, смолянски, кърджалийски, търговищки, старозагорски, плевенски и пловдивски регион и от градовете Нова Загора и Димитровград.

Становищата по първия въпрос от анкетата потвърдиха, че проблемът за изучаването на есето в училище и за неговото място в учебната програма е спорен. Количествените данни демонстрират следното: 19% от учителите смятат, че литературният жанр трябва да се изучава само и единствено в горния курс; 17% са на мнение, че това е жанр, с който могат да се справят само деца с езикови и речетворчески заложби, а 7% от тях предлагат той да бъде предмет на изучаване в СИП, ЗИП, хуманитарни паралелки или езикови гимназии; 4% са убедени, че есеистичният жанр е непосилен за ученици, живеещи в условия на билингвизъм; 3% отбелязват, че при въвеждането на този жанр следва да се вземат предвид възможностите на селските училища. Останалите 50% смятат, че е възможно есето да се въведе в прогимназиалната степен, но на емпирично равнище. Отчасти всеки има право.

Някои учители са съобразили да посочат, че е необходимо премахване на пъстротата в терминологията при назоваване на жанра. Да, нужно е уточняване, защото, вглеждайки се в учителските отговори, изброих повече от двадесет описателни названия на този жанр. Най-приемливо е терминологичното словосъчетание ученическо есе. Друг е въпросът, че то трябва да се разграничи от литературния жанр есе.

Много добре е осъществена аргументацията по поставения въпрос в следния фрагмент от анкетата: "В училищния курс на обучение има място за есе, но при положение, че глобалната образователна стратегия стимулира творческото мислене на учениците. Необходимо е по всички учебни предмети да се използват методи и похвати, насочващи към израз на собствено мнение по отношение на изучаваните факти и явления."

Част от учителите (10%) отхвърлят абсолютизирането на работата над есе и призовават за по-внимателно вглеждане в традицията. Всъщност може би следва да се замислим над възклицанието на Светлозар Игов: "Какво друго е доброто старо свободно съчинение, ако не "есе". Но "есе" звучи къде-къде по-модерно" (2, с. 29).

По обясними причини се пледира и за наложителна промяна в хорариума.

Директният отговор на втория въпрос от анкетата, изискващ израз на отношение към идеята за работа над есе в прогимназиалната училищна степен, носи само позитивни смислови характеристики. За това свидетелстват буквално приведените от анкетите атрибутивни оценки: "добра", "полезна", "необходима", "заслужаваща подкрепа, но трудно осъществима", "интересна", "похвална", "градивна" и т.н.

Ако се съди по изразените мнения, явно е, че учителите поддържат тезата, че децата трябва да се научат да говорят и да пишат за себе си, за собствените си проблеми; да изпитват удоволствие от такъв труд. При това те подчертават, че първите опити за есе в 6. клас следва да бъдат само спорадични, а системно обучение в този жанр да започне в 7. клас. Някои (около 2%) изразяват становище, че е подходящо в 7. клас да се работи върху жанр с междинните особености на съчинението отговор на литературен въпрос и съчинението есе, т.е. есе, тематично и смислово обвързано с изучен литературен текст.

Една четвърт от учителите, които приемат с одобрение идеята обучението в есе да започне от прогимназиалната училищна степен, обаче смятат, че сензитивен период за овладяване на това съчинение е възрастта на осмокласниците.

Мнението по третия въпрос в анкетата може да се обобщи така: в. 6., 7. и 8. клас есето да се усвоява главно на емпирично равнище.

Според анкетираните (а това може да се приеме и за принципно положение) при продуциране на текстове от 12-13-годишни ученици е подходящо да се постави акцент върху изискванията за откровеност в позицията,за естествена емоционалност и искрена експресивност. И в същото време да се извърши необходимото за осъзнаване вредата от пресилената емоционалност, опасността от празнодумие и отсъствието на мисловна дълбочина.

Биха могли да оптимизират обучението в есе в 6.-8. клас следните предложени от учителите методи и похвати: четене на подходящи есета, за да се изпита удоволствие от интелектуалната игра; наблюдаване и анализиране на образци - авторски и ученически; използване на ролеви игри и квазиситуации, импулсиращи създаването на есета; позоваване на въображаеми ситуации, стимулиращи образния тип мисловност и постигането на поетичност на словото; провокации, ориентирани към себепознание, и т.н. Това доказва методическата компетентност на анкетираните.

От анкетните карти е и следната информация относно методически значимите дейности при работата над есе в горния курс: демонстриране на умение за асоциативно мислене, за философско, етическо или естетическо обмисляне на проблема в неговата сложност, за въвеждане на богата и интересна аргументация, която прави текста убедителен, за самопознание чрез образи, за постигане на хармонично единство от мисъл, образ и битие.

Докато в 6. и 7. клас е допустимо есето да бъде по-наивно, повече емоционално, отколкото разсъдъчно (твърдят учителите), то в гимназиалния курс, при спазени изисквания за есеистичен стил, ученикът трябва да е стигнал до оригинално композиционно-структурно изграждане и до собствена - нетрадиционна - оценка за проблема, до свободно изказване, отличаващо се дори с неповторимост.

Свободните отговори на изследваните лица добавят към посочените в анкетата въпроси и нови, най-важните от които могат да се представят обобщено така: Не е ли необходимо при обучението в есе да се следват дидактическите принципи за индивидуализация и диференциация?; Какво е отношението на учениците към учебния жанр есе?; Кое е по-лесно за учениците - да пишат есе върху изучено литературно произведение или върху нравствен, философски и т.н. проблем, който няма пряка връзка с изученото по литература?; Какви теми (от формално-логическа и от смислова гледна точка) са подходящи за прогимназиалната и какви - за гимназиалната училищна степен?; Как ще се извършва оценяването на есето?; Как се съвместяват днес традициите и новаторството при писането на есе?

Тази редица от въпроси може да се удължи, но ме възпират някои самоограничения.

Припокриването, преливането и разминаването между личните ми въпроси и въпросите на учителската колегия ме карат да мисля, че всички те дейно битуват в практиката на обучението и тяхното огласяване, както и опитите за решаването им, са повече от необходими.

Без да са правили специални изследвания, но позовавайки се на педагогическите си наблюдения, анкетираните учители твърдят, че пред често скучните за тях литературнонаучни съчинения учениците им предпочитат писането на свободни като модел есеистични текстове. Този своеобразен пиетет към есето има и други обяснения, най-важното от които е присъщият на младите стремеж към емоционална приповдигнатост и разкрепостеност.

Тъй като писането на есе според немалка част от анкетираните е по възможностите на всички, а за друга част от изследваните това е дейност, на която са способни малцина, то тогава задачите следва да се поставят диференцирано (според общата култура, интелекта и речетворческите качества на учениците).

Изследваните лица твърдят, че целесъобразни за прогимназиалната училищна възраст са прагматичните (свързани с живота в семейството, в училището; с делниците и празниците и т.н.), нравствено-етичните, екологичните, общокултурните, а в 7. клас и литературните теми. Тематичният обхват на ученическите есета в горния курс е алтернатива на традиционните литературнонаучни съчинения и включва освен характерните за обучението в 4.-7. клас теми още и социални, естетичекси и философски проблеми.

От анкетните отговори на учителите се улавя и становището, че за учениците литературното есе е по-трудно, отколкото есето върху нравствен, общокултурен и т.н. проблем. И действително, така е, защото литературното есе е обвързано със специфичния литературен процес, който от своя страна е съответен на конкретно-историческата действителност и съществуващата социокултурна среда.

Разнопосочни са разбиранията на участниците в анкетирането и относно оценяването на есето. Според някои количествена оценка не бива да се поставя, след като учениците са споделили съкровени мисли; други смятат, че оценки 2 и 3 въобще не бива да се допускат; трети признават само словесното поощрение.

Изказаните мнения са основателни, защото е педагогическо престъпление да отговориш на изказа на съкровеното с грубо дидактическо назидание и отрицание. Размислите ми върху прочетеното в анкетните карти и собственият ми опит ме водят до следните изводи:

1. Есето трябва да намери място в училищното обучение. Изграждането на умения за неговото възприемане и създаване е здраво обвързано с генералната цел на днешното училище и води до достигане на такава мисловна зрялост и езикова култура, които са необходими за индивидуално осъществяване и социализация на личността.

2. Овладяването на есето следва да бъде момент от обучението по български език и литература още защото разбива порочните стереотипи, родени от частните уроци. То е контрапункт на безплодното преписвачество, на грубото компилиране, на ненужното възпроизвеждане, на словесния шаблон.

3. Работата над есе провокира наблюдателността и въображението на учениците и е нов, модерен начин на мислене и себеизява.

4. Обучението в есе осигурява на учителя възможност да опознава психиката на учениците си, да съхранява тяхната индивидуалност и да мотивира личностната и социалната им значимост.

5. Наложителни са уточнявания относно някои жалони при жанроопределянето на есето и от литературоведска, и от педагогическа, и от методическа гледна точка.

6. Семантичният обем на понятието ученическо есе трябва да се разграничи от това на понятието литературен жанр есе, за да съществуват еднозначност и яснота в употребата му.

7. Необходимо е да се изработи критериална система за оценка на ученическото есе с цел да се повишат надеждността и обективността на критериите и показателите (които почти не е възможно да бъдат еднозначни).

8. Морално спрямо учениците е есето да се въвежда като конкурсна писмена работа за кандидатстване в елитни училища, след като се създадат традиции.

9. Внедряването на есето като ученически текст в прогимназиалната училищна степен следва да не става без теоретичната и практическата подготовка на учителите в курсове, семинари, практикуми и други квалификационни форми.

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА

1. Бершадска, Н. Р., В. 3. Халимова. Литературное творчество учащихся в школе. Москва, 1986.

2. Игов, С. Призори. Пловдив, 1994.

3. Избрани български есета. Варна, 1980.

4. Niquet, Gilberte. Du paragraphe a l`essai. Рaris 1989, р. 3.

5. Радев, Р. Как се пише есе. Велико Търново, 1994.

6. Радев, И., Р. Мишева. Есето. Велико Търново, 1994.

7. Речник на литературните термини. 1980.

8. Речник на съвременните литературни термини. Под. ред. на Роджър Фаулър. С., 1993.

9. TOEFL 1998-99. Computer - Based Testing Information Bulletin.

10. Указание за организиране на учебната работа по български език и литература в средните училища за учебната 1998-1999. С., 1998.

© Пенка Гарушева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2000, № 2
© Електронно списание LiterNet, 11.06.2001, № 6 (19)

Други публикации:
Български език и литература, 2000, № 2.