ЕСЕТО

/анкета/

Пенка Гарушева

web

Редакцията на сп. "Български език и литература" се обърна към специалисти по методика на обучението по български език и литература с предложението:

1. Да дефинират понятието есе;

2. Да изложат вижданията си за образователните функции на есето;

3. Да посочат в кой клас есето може да се въведе като ученически жанр.

1. Есето като литературен жанр е толкова неопределено и неясно като форма, толкова освободено от ограниченията на жанровите рамки, толкова близко до хибридизацията с жанрове като спомен, импресия, пътепис, трактат, слово и др., толкова ярък модел на оправдана интерференция на елементи от художествен, публицистичен и научен стил, толкова съдържателно разкрепостено, че трудно се поддава на дефиниране.

Трудността е още по-голяма, когато става дума за ученическо съчинение, тъй като този измамно лек жанр изисква достатъчно житейски натрупвания и фонови знания, еднакво добре развито образно-емоционално и абстрактнологическо мислене, оплодяваща асоциативност, дълбочина на прозренията и завидна езикова култура.

Повече от явно е, че малцина от учениците могат да се домогнат до арабеските от умозрително-разсъдъчни и интуитивно-емоционални елементи, до нестандартността в изказа (най-често поетичен и философски проникновен), до богатството на смисли, до хармонията в привидната фрагментарност и неподреденост, характерни за истинското есе.

Само дидактически оптималното съобразяване с възрастовите психологически особености, с общата, езиковата и литературната култура и с опита (житейски, научен и литературен) на учениците може да доведе до подходяща дефиниция

Ето един опит за работно определение на ученическото есе:

Ученическото есе е устно или писмено съчинение, чиято основа е текстът разсъждение. Аргументацията в този учебен жанр може да се обвърже с микроописания и микроповествования. Съчинението притежава свободен композиционно-структурен и логико-смислов модел, отличаващ се с оригиналност и комуникативна целесъобразност. В него чрез умело използване на езиковоизразни средства, характерни за художествения, научния и публицистичния стил, убедително се защищава личностна позиция.

2. В рамките на общозначимия комуникативно-речев модел ученическият есеистичен текст следва да се свързва с действията аргументиране, осведомяване, разказване, описване; утвърждаване и отрицаване. Те обуславят и образователните функции на тази ученическа работа, които могат да се представят така:

- познавателна - даване на литературни, философски, исторически, екологични и т.н. знания, които са база за развитие на дивергентно мислене;

- изследователска - усъвършенстване на речевите умения на учениците при напълно самостоятелно решаване на писмени и устни задачи за съставяне на съчинения есета, които изискват творчески подход, нестандартни решения, оригинални находки при организацията на смисъла и стилно-езиковото оформяне на текста;

- развиваща - овладяване на метод за самостоятелно познание и самостоятелно есеистично по характер творчество;

- възпитателна - себеутвърждаване чрез личностно преосмисляне на нравственоетични, общокултурни, екологични, социални и други проблеми, които са смислово ядро на есеистичните текстове.

3. Според указанията на МОН за работата по български език и литература (1998) есето, разбирано като текст разсъждение по значим за учениците проблем, следва да се въведе като ученически жанр още в 6. клас. Това е приемливо, защото:

- Учебната програма (1992) предвижда върху лингвистичните параметри на текст разсъждение да се работи още в 6. клас, което означава, че шестокласниците ще получат знания, нужни им за разработката на есе. Така е, защото есето се основава най-вече на аргументативните стратегии (макар че при жанровото му изграждане това е само тенденция, а не строга закономерност).

- Възрастта на 13-14-годишните ученици е сензитивен период за личностното им самоутвърждаване. Затова самовглеждането, "пътуването към себе си", самопознанието - процеси, в които учениците неволно се потапят, правейки опит да пишат есе, са изключително полезни.

- При учениците на тази възраст е засилен интересът към морално-етични, екологични и културни проблеми и те предпочитат работа върху съчиненията от този тематичен кръг пред съчиненията на литературна тема. Овладяването на ученическото есе в 6. и 7. клас е коректив в жанрово отношение на много популярния отговор на литературен въпрос.

Налага се обобщеното мнение, че над есето може да се работи и с ученици от прогимназиалната училищна степен. Това насочва към размисли относно:

- преодоляването на противоречието: малък социален, житейски, литературен, научен и културен опит и необходимост да се съставя текст, изискващ богати познания и многообразни преживявания;

- значението на мотивацията при генерирането на есеистични текстове;

- съчетаването на емпиричен и теоретичен подход при обучението в есе;

- съотнасянето и хармонизирането на работата по възприемането на класически есета, съдържателно достъпни за учениците, и създаването на собствени есеистични текстове;

- доминантата на различни методически похвати и т.н.

При обучението на ученици от 6.-8. клас може да се разчита по-скоро на усета, на интуицията, на работата на емпирично равнище и естествено на възможността умело да се мотивира продуцирането на есе на тема - достъпна, интересна и увличаща ги.

Целесъобразно е теоретичните знания за есето да са минимизирани и да изграждат само най-обща представа за този ученически жанр, а тяхната детайлизация и конкретизация да става по-късно.

Необходимо е във всеки следващ клас (като се започне от 6-и) компетенциите относно есето като ученически текст да се усложняват по отношение на тематично-съдържателен обхват, начин на структуриране, изява на индивидуален почерк.

При процесите на възприемане и създаване на есеистични текстове уместно от методическо гледище е: да се акцентира върху слушане и четене на подходящи есета, за да се усети удоволствието от интелектуалната игра в тях; да се оживи и насити с игрови похвати строго интелектуалната дейност за наблюдаване и анализиране на образци; непосредственото писане на ученически есета да се основава на индивидуалните преживявания и на свързаните с тях емоции, на яснотата и целенасочеността на смисловото и структурното им изграждане, на начините за постигане на поетичност и оригиналност в тях.

В прогимназиалния курс се правят по-скоро начални опити за ученическо есе. Затова и критериите и показателите за неговата оценка не бива да водят до убиващ желанията и стремежите на учениците максимализъм. От друга страна, това съчинение не трябва в никакъв случая да се пренебрегва, защото с него се очертават пътища за самопознание; възпитава се култура на възприемане на човека и света; дава се тласък на цялостното личностно развитие.

© Пенка Гарушева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2000, № 2
© Електронно списание LiterNet, 11.06.2001, № 6 (19)

Други публикации:
Български език и литература, 2000, № 2.