Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДВЕ КНИГИ ЗА ИВАН ДИНКОВ
("Било е" и "На изток от Иван" на Белла Цонева-Динкова)

Никола Иванов

web | Подреждане на балната зала. Книга втора

Белла Цонева-ДинковаСподелям разбирането, че е добре за българската литературна история съпругите на големи български поети, писатели и литератори да оставят спомени за тях. Колкото и да бъдат субективни, те при всички случаи съдържат важни факти, чрез които читателите допълват, досъздават и доизграждат отношението си към съответния творец, помагат им по-добре да го разберат и облекчават общуването с творчеството му. Подобни книги представляват безспорен интерес и за изследователите на класическите ни национални творци. Разказите на техни най-близки хора, които могат да споделят неща и спомени за тях винаги са изключително интересни, защото няма как да ги узнаем от друго място. Особено пък когато става дума за текстове от съпруги на едни от най-големите ни национални поети, какъвто несъмнено е Иван Динков. В този смисъл много важни са книгите на съпругата на поета Белла Цонева-Динкова "Било е" и "На изток от Иван".

Известно е, че Белла Цонева-Динкова е прекрасна българска актриса. И всеки, който я е гледал на театрална сцена, на филмовия екран или в телевизионни постановки, ще го потвърди. Следователно основателни са очакванията книгите й да са написани по подобен начин и словото й да е впечатляващо. Това безусловно се потвърждава в "Било е" не само от концепцията на текста. Интелигентното писане го срещаме на всяка страница. Преобладаващи са есеистичният изказ, намекът, нюансът.

В много книги от сходен тип авторите прекалено често се спират на бита и ежедневното. То може да е любопитно само по себе си, но всъщност е незначителното и несъщественото. Знам, че много от читателите се интересуват преди всичко от клюкарското, от разголено-интимното, скандалното и дребното. Но за Иван Динков най-неподходящо би било да разказваш на битово ниво. Неговият свят бе друг. Така че в "Било е" битът е на заден план, в миманса, той е предимно фон и от това книгата само печели. Битовото ежедневие е само загатнато тук и там, колкото съвсем да не бъде отминато. Защото все пак и то е част, макар и незначителна, от живота дори и на гениите.

Ако някой мисли, че книгата има класически сюжет с дати и събития, които следват хронологически, ще се излъже. Всъщност, макар и кратък, текстът не е само и единствено за големия Иван Динков. Белла Цонева-Динкова разказва и за своето си детство в Стара Загора, за своя си род - баби, дядовци, баща, майка, сестра, роднини, приятелки, комшийките в с. Смилец, но някак си деликатно и унесено. Тя не издава присъди, но не премълчава и несъгласията си, поругаването на очакванията и идеалите от недостойни хора. Известно е, че Иван Динков, както почти всеки голям творец, все пречеше и бе трън в очите и сред "чужди, и сред "свои", беше недолюбван от силните на деня. Талантът по дефиниция е неудобен. Всички удари върху него неизбежно отекваха и върху семейството. Но Белла Цонева не акцентира злопаметно и не е настроена реваншистки, защото знае, че това е неплодоносно. Само с по няколко думи и изречения тя споменава за хулите и недостойните действия през годините към Иван Динков.

Театърът също присъства в книгата, защото просто е невъзможно да е иначе при актрисата Белла Цонева. Разбира се, че акцентът е срещата с поета Иван Динков и решението да го следва в пътя му. Появата на малкия Иван и малката Белла, квартирните неудобства, трудностите в работата и ежедневието, приятелствата, разминаванията, артисти, театрали, съдбите на поети, писатели, техните съпруги, пътуванията из България и по света - всичко това е сякаш само подхвърлено, но с ясно изразено отношение, с радост или неудовлетворение, с разбирането, че това е животът, такава е съдбата.

Споделени са и конкретни мигове, свързани с раждането на отделни творби на големия поет. Особено важни са свидетелствата за появата на творби като великото стихотворение "Победа", посветено на Белла Цонева, и някои други.

Всъщност ценителите на стойностното слово ще констатират, че текстът на "Било е" дискретно кореспондира с книгите на Иван Динков. Даже и с това, че Белла е отминала последните дни на Поета. Защото Иван Динков казваше, че "Собствената смърт е единственият незначителен факт в живота на писателя".

Ще започна с цитат в първо лице от "На изток от Иван", изведен на корицата на книгата на Белла Цонева-Динкова: "В първо лице: "Една любов, един брак, две обични същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова Шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О`Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем..." Сега, когато го няма Иван, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя към слънцето. Аз тръгнах обратно. Да избягам от мъката си. Не успях. Този текст, писан в "тежка чужбина", е поплак за Иван. Но е осветлен и осветен от най-хубавото, което можеше да ми се случи." Веднага се убеждаваме, че това е една изповедна, съкровена и разранена до болка книга.

"На изток от Иван" е писана във времето след смъртта на поета, когато Белла Цонева-Динкова заминава на работа в Москва. Това й е позволило през болката да преосмисли нещата и отново да ги провери и преживее от дистанцията на времето и географията.

"На изток от Иван" е високо интелигентна и талантлива, сгъстена до магма проза. В нея няма нищо излишно и маловажно, защото подробностите в последна сметка се оказват също толкова важни, колкото и всичко останало от съдържанието на книгата. Белла Цонева-Динкова описва повече от тридесетгодишния си съвместен живот с изключителния творец. Но това е преди всичко асоциативна проза, в която сюжетът почти отсъства. Доколкото го има, той е само маркиран. Защото Иван Динков живееше въобще извън бита, битът просто не го интересуваше.

Белла Цонева-Динкова разказва за запознаването си с Поета във Враца, срещата с великата му поезия, заживяването им по квартири в София в невероятна материална оскъдица, раждането на децата им Иван и Белла, взаимоотношенията с роднините и близките на Иван Динков. Но това е преди всичко невероятно дълбока психологическа проза. Белла Цонева-Динкова описва предимно усещанията и чрез тях неусетно постига внушенията, разчита най-вече на интуицията си. Образът на съпруга Иван Динков е много верен и точен именно в психологически план. Това е есеистична проза, на места нажежена до бяло. Описва завихрянията и затварянията на поета при появата на стихотворения, магнетичното му излъчване. "Гадаех го - продължавам да го отгадавам" - споделя Белла Цонева-Динкова. И това е изключително точно твърдение, защото Иван Динков е наистина трудно разгадаем, неуловим. Самият той казва, че "Геният е непрекъснато плавателен", изплъзва се, защото великият творец непрестанно изненадва със своите странности, които може би в последна сметка са абсолютно логични.

На фона на съдържанието на книгата естествено се пораждат и разсъжденията за съпругите и спътничките в живота на други велики творци - предимно на руските класици - жената на Толстой, Ана Григориевна, Лиля Брик. Белла Цонева-Динкова не търси съзнателно аналогиите, те сами се появяват непредизвикани. Защото съдбите им, колкото и конкретни и индивидуални, имат неизбежно и общи неща. Но прави чест на Белла Цонева-Динкова, че не изразява неприязън към предишните жени на Иван Динков и към другите му деца, предпочита да не ги коментира, защото съзнава, че това би било недостойно.

Много вярно Белла Цонева-Динкова твърди, че в творчески смисъл Иван Динков се състезаваше само и единствено със себе си. Като негов близък аз пък твърдя, че той си знаеше цената като поет и творец.

Още едно точно и категорично твърдение и наблюдение: "Ако някой някога е смятал, че ще получи от Иван отговор на конкретния си въпрос, много се е лъгал." Всички, които сме били близки с Иван Динков и сме имали възможност многократно да разговаряме с поета по различни теми, сме напълно убедени в това.

В центъра на споделеното е любовта на Белла Цонева-Динкова към Иван Динков - дълбока, съдбовна, способна да надживее времето, което някак си е несправедливо, но е така. За да заяви безапелационно: "Най-постоянната величина в моя живот - Иван." Чувствата са подсилени и от болката от загубата на съпруга. Затова и личната артистична биография и съдба на Белла Цонева-Динкова е останала на втори план, като част от биографията на Иван Динков.

Словото на Белла Цонева-Динкова е пластично, нюансирано, съдбовно, тръпно, с акценти и задълбавания, дълбоко преживяно и ние го изживяваме по свой начин, текстът не ни оставя и за миг равнодушни. "На изток от Иван" е висока биографична, автобиографична и въобще проза. В книгата интуитивно са напипани най-фини тънкости от творческия процес в психологически смисъл, от същността на индивидуалното раждане и сътворяване на отделни творби, на творческия процес при Иван Динков и въобще на големите творци. Това е невероятно "умна" проза, разголена до болезненост, пределно синкопирана, подобно творчеството на самия Иван Динков. Белла Цонева-Динкова съзнава, че неусетно е станала част от Иван Динков и иска да е част от неговото блестящо слово. Без каквото и съмнение ще кажа, че е успяла. Защото пише с мисълта, че когато си съпруга на Иван Динков, е недопустимо да си позволиш лековати битови текстове. "На изток от Иван" няма нищо общо с подобни книги със спомени, които се превръщат едва ли не в кухненски или търговски каталози, рецептурници за ястия или ресторантски менюта или пък са описание на битово-семейните отношения. Външните проявления на таланта имат дотолкова значение, доколкото са свързани с творческото му осъществяване и постижения. Никак не е важно колко водки е изпил, какво е обядвал, как е бил облечен и т.н. (освен ако не се вложи в тях духовен смисъл) Иван Динков или друг голям творец, това няма никакво значение по същество, важно е какво ни е оставил като литература. Всичко друго са подробности от пейзажа, които нямат особено значение. Пък и аз, през многогодишното ни приятелство не съм забелязал някога Иван Динков да е изглеждал по някакъв начин пиян. Във всяка страница битът става дух, във всеки епизод и момент битовото преминава в духовно, Белла Цонева непрестанно одухотворява бита. Книгата е изумително деликатна, липсват каквито и да е битовизми, никакви пикантерии, никакви жълтини. Ако някой предполага, че в книгата ще прочете клюкарски истории на битово ниво и интимности от личен характер, ще остане напълно разочарован. Гордата бедност на Иван Динков беше част от ежедневието му, но тя почти не му правеше впечатление, защото той се задоволяваше с минималното в битово-ежедневен смисъл. Ако е имал и имаше някои битови притеснения изключителният творец, то бе по-скоро за децата, семейството и близките си, а лично той се задоволяваше със съвсем минимални нужди.

"На изток от Иван" е пар екселанс висока художествена проза, една безусловно великолепна, първокласна книга. В нея става дума и за бездънните творчески сондажи на Иван Динков, чрез които изваждаше безсмъртните си поетични ядки. Тази книга на Белла Цонева-Динкова е част от пътя до творчеството и думите на Иван Динков.

"На изток от Иван" е проза със завършена флотация, защото е пречистена от всякакви ненужни словесни примеси и излишъци. Поплакът по Иван Динков е дал блестящ творчески резултат. Катализираната болка от смъртта на съпруга се е взривила и е отприщила бента на преживяваното и изживяното с големия творец. Очевидно книгата е писана на скорост под неудържимия напор на спомените и чувствата и това вероятно е една от причините да няма моменти на спадове в текста. Белла Цонева-Динкова просто е била подготвена за подобна книга. Не ме напуска усещането, че "На изток от Иван" се ражда по аналогичен начин на знаменитата "Поема" на Иван Динков.

Предполагам, че когато е писала книгата, поне на моменти, Белла Цонева-Динкова е изпитвала чувството, че някой й диктува свише. Това усещане е познато само на посветените. Иван Динков казваше, че всеки пише с молива, подарен му от Господ, а Господ е бил много щедър, защото е подарил на Белла невероятния молив, с който тя е написала "На изток от Иван". "На изток от Иван" е книга, която Белла Цонева-Динкова просто не е можела да не напише, защото имам чувството, че се е писала сама, затова е абсолютно автентична.

Книгите на Белла Цонева-Динкова са написани по много оригинален и ярък начин. Много писатели с претенции трябва да завиждат на подобни книги. Без капка преувеличение твърдя, че сред този род книги "Било е" и "На изток от Иван" са най-добрите, стойностни, значими и ценни книги в българската литература, които са с висока стойност и в чисто литературен писателски смисъл. По всяка страница на книгата витае духът на Иван Динков. Напълно съм убеден, че ако Иван Динков бе жив, той без колебание би дал благословията си за тези книги на Белла.

 

 

© Никола Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.04.2009
Никола Иванов. Подреждане на балната зала. Книга втора. Варна: LiterNet, 2009.

Други публикации:
Никола Иванов. Подреждане на балната зала. Книга втора. София, 2008.