ПОЕЗИЯ ОТ ТИШИНА И СВЕТЛИНА

Никола Иванов

web

Струва ми се, че подобни стихотворения може да напише само поет като Николай Милчев. Защото той притежава дарбата да съвместява философски-екзистенциалното с високо поетичното. От подобно съчетание и симбиоза винаги се получава висока поезия.

Стихосбирката "Прѣльсть и светогорски стихотворения" съдържа 15 впечатляващи поетични творби, които са родени от посещението на поета в Атон. Николай Милчев е изпълнил своята поезия с красота и доброта, с хуманност и любов. В неговите стихове финесът и изяществото живеят в красива хармония. Тази поезия е вълшебство от думи, дълбок, съкровен поетичен свят и когато се докоснеш до него, те обзема лекокрилост, неусетно се отделяш от земята и литваш над реките, планините, горите, над природата. Литваш пречистен и одухотворен от думи, метафори, поетични смисли. Тук поезията се превръща в енергия, която разтваря в себе си извечното неспокойствие на един дух, търсещ своя пристан там, при метафизичните извори на живота. Тази поезия е философски проникновена, психологически изтънчена и мъдра, защото е изживяна и изстрадана. Вълнуваща образност, философска мъдрост и поетическа простота са в основата на тази лирика.

Богородицата в "Атон" е дете, чисто и неосквернено, което е опора на човека да изживее достойно живота си:

Тя още е дете. И с костенурката за кукли Си говори.
А после къса цветовете на огромен копър.
Светът е изумен, че има десет пръстчета опора,
и затова е объл, удивителен и мокър.
……………………………………………………
Не се страхувам да приличам на къртица,
която диша и живее замъглено.
Мария става - тръсва дивите къдрици
и с десет пръстчета докосва цялата вселена.

С цялата си обич и всеотдайност Богородица е загрижена и отдадена на природата и човека, защото ги подкрепя с всичките си десет пръста. И тази опора дълбоко усещат както човекът, така и всички природни персонажи в стиховете - пеперуди, лайка, костенурка, мравки, морето, облака, тревата, дърветата, таралежа, кълвачът и т.н., и т.н., цялата флора и фауна, сътворена от Създателя. Естетичното в тези стихове напуска висините и се приютява в естеството. Несъмнено е умението на Николай Милчев да превръща всеки пейзаж в състояние на душата, да вписва в стиха цяла палитра от усещания, което логично води до размисъл за непреходните ценности, на които се крепи животът. Пътят на внушението тук е от природата към човека.

Главните персонажи в поетичните творби са Бог, Богородица, Йосиф и други библейски герои, които ни вдъхват доброта. Те пораждат и желанието на лирическия герой да покани вълка, звяра:

И аз тръгвам, защото много стръмно ми стана,
а ще трябва за пътя един вълк да поканя.

("Моите светогорски думи")

За направените добрини винаги ще получим отплата. Ако живеем по Божиите закони, ще сме близо до Бог на небето, ще ни се въздаде справедливо от Всевишния:

И сигурно това ще бъде една от сините трапези,
с която старецът и Господ върху небето ще възлязат.

А там къртицата ще рови пръстта на райските предели
и миг след Божието слово ще чуе гарваните бели.

("Светогорска картина")

В "Графика" поетът отново ни призовава да спрем злото в душите си. Винаги сме с голи души пред очите на Бог, не можем нищо да скрием от всевиждащия му поглед ("Очите на Бога", "Вятърът на Атон"). Затова е толкова силна молитвата към Бога:

Ти можеш да посееш върху небето жито,
да спреш на суховея кафявите копита.
Да нарисуваш къща и в къщата да идеш
с пет залъка насъщни и две велики риби.

Ти можеш да постелеш на куцащия пътя,
да позволиш в неделя кокошката да мъти.
Да събереш яйцата от всичките години,
а после при децата да седнеш да починеш.

Ако това направиш, аз ще си спра езика,
защото мойта слава е да остана никой.
Но все пак Ти се моля - дай ми една маслина -
да мога да я галя, когато Си заминеш.

Бог ще възнесе и мравуняка. В творбата са побрани и интимно-изповедното, и философски-мирогледното, и първозданно-битийното, и трансцендентално-метафизическото начало. Тази лирика е сетивно-чувствена, сякаш се докосваме до нещо свято, което ни покорява с мъдростта си, въздейства ни със своите съкровени теми. Бихме могли да я определим и като "поредица от вълшебни мигове". Творческата сила поетът, творецът въобще получава също от Бог, който направлява ръката му:

След Него вечерта е като ръкописна книга -
дърветата изцеждат своето мастило.

Със сетивната си поетичност Николай Милчев придава на реалното аурата на вълшебното, придава други измерения на света, извлича житейска мъдрост в най-чист вид. Тази лирика е съчетание на изящния стих с тихите шепоти на душата. Така стихотворението се обогатява с допълнителни смисли и придобива нови дълбочини. Всичко в стиховете е одухотворено, камбаните в Зограф са с много души:

Преди да спуснеш ангели над двете ми уши,
Ти, Господи, рисуваш тънки ноти.
И затова камбаните са с толкова души,
че гукат като бебета и се въртят наоколо.

("Докато слушам камбаните на Зограф")

И отново е подчертана чистотата, защото камбаните звънтят, сякаш гукат бебета. В тази лирика чувството за безкрайност докосва смирено нашите изпълнени с наслади от творчеството ни сетива и дава надежда на душите ни.

Тишината е основният звук в тази поезия. Звукът е "памуков", той е унес, целува слуха на глухия, мелодията е от хляб, в състояние е да издигне във Вселената душата на лирическия герой. Гласът на поета е "ням", молитвата е "перце от славей", "изящни пипала" са Божиите ръце, Николай Милчев пише цялата си стихосбирка със замонашен стих, "Замонаших стиха си" е рефренът в "Зографски стих". Поетът е убеден, че ако иска да го чуят, трябва да говори тихо, ако може беззвучно да изрича думите, само така те по-силно ще отекнат в душите на хората. В тази поезия всичко е ефирност, духовност. Емоционалността в стихосбирката е приглушена, по-скоро съзерцателна, нежна и тиха. Тази лирика разчита на най-деликатните струни на човешката душа. Тя ни въздейства като нежна камерна музика, принуждава ни да се вглъбим в себе си и да изпитаме истинско естетическо удоволствие. Преживяването е в усамотение, обгърнато от ефирна деликатност. Стиховете излъчват тихо смирение. Заглавията на стихотворенията говорят достатъчно.

Много деликатна и ненатрапчива е социалността в "Любовно благословение". Любовта е средищна в тази стихосбирка. Най-ценни са четирите срички на "ОБИЧАМ ТЕ". Емоционално раздвижените картини ни вълнуват силно и разбираме, че любовта е най-могъщата сила. Основна ценност за лирическия герой на поета е Свободата ("Моите светогорски думи"). Поезията на Николай Милчев е вълнуващо познание за човешката натура, за нейните амплитуди, за човешките души, които копнеят за любов, за сърцата, които усещат и предчувстват, че скоро ще се разделят с най-скъпия любим - живота. И в същото време съхраняват вярата си в безсмъртието на душата.

Николай Милчев е един вглъбен в себе си, уединен, съзерцателен лирик. Като поет той се осъществява в саморазговор или тихи шепоти. Уникалната индивидуална автентичност на личните му почувствания демонстрират познание за литературния контекст, за обществото и живота. В поезията му става дума за скритото зад универсалните теми и мотиви, за нужното изтъкаване и осмисляне на художествената цялост. Красотата от всякакъв вид в своето най-ярко изражение задължително вълнува читателските ни души. Стиховете му са резултат от дълго натрупвани изживявания, състояния и представи. Те са оплодени от неговата висока природна и култивирана интелигентност, от богатството на мисленето. Неговите творби могат да са провокирани от непосредствените му сенситивни и емоционални преживявания, но вече са преработен в творчески материал опит. Когато чете стихотворенията на Николай Милчев от "Прѣльсть и светогорски стихотворения", човек изпитва истинска наслада.

© Никола Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2015, № 12 (193)