ТЕАТЪР НА СЯНКАТА

I

Отворената врата.
Леглото в коридора и завивките,
нагънати като бръчки по лицето на Господ.
Огледалото, в което гледа слънцето,
и Сянката гледа.
По терасата и покривите си играят
гълъби, гугутки и строшени капки дъждове.
Подът...
и босите крака се опитват да намерят топла плът в земята.
Терасата...
и в саксиите няма нищо.
Пръстта...
и ръцете без да я докосват.
Градината на Сянката се е свила в лявата ръка на небето
и диша -
изначална и несътворена,
тя е само идея в лявата гръд на небето
злокачествена

ІІ

Отворената врата.
Очите в коридора...
и децата се страхуват от стъпките на Сянката.
Очите на другите врати...
и дъхът е затворен зад стените.
Мазилката по стените се срамува, но гледа.
Коридорът и леглото, и завивките, които са декорът.
Декорът...
и публиката липсва, защото няма друг.
Защото Сянката живее без семейство.
Сянката е модерен човек -
самодостатъчен

© Момчил Цонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.05.2006, № 5 (78)

Други публикации:
Литературен вестник, г. 15, № 17, 11.-17.05.2005.