ТАКСИДЕРМИЯ НА УНГАРСКОТО ПРАСЕ

Момчил Цонев

web

Снощи Дьорд Палфи заколи с филмовата си камера едно прасе и го разфасова на три. Беше към полунощ, всички се напиха с házi pálinka (домашна ракия), една-две млади жени се разходиха до дървения клозет в полето и всичко утихна. Запалих свещта и месото блесна пред изумените ми очи - спеше в дървеното корито, номерирано и филмирано. „Защо да не може плодовитото човешко въображение да си играе с фактите от историята, личните съдби, фрагментите от различните начини да се живее?”, изгрухтя прасето тайнствено. С гласа на режисьора. После измърмори нещо като „може би това е баналният край на реално случилите се неща и на истината”, но не е много сигурно...

ПРАСЕТО

- Ей, ти!

АЗ

- Кой бе, аз ли?

ПРАСЕТО

- Ми кой друг?! Слушай сега, че нямам много време. Утре ще ме направят на света троица от унгарски наденици - véres hurka, májas hurka, kolbász.

(Тук литературният герой „Прасето” еволюира в „Сюрреалистично прасе”.)

СЮРРЕАЛИСТИЧНО ПРАСЕ

- Без излишна скромност мога да кажа, че съм прасето, избягало от кочината недоклано. Но аз не съм селско прасе, моля, моля, като онова, офейкало в Радичковата суматоха. Аз съм много градско прасе, което преди живееше в кочината на Томас Ман (ако не ме лъже свинската памет). Този нехуманен Томас си беше наумил да ме заколи епически, а после да направи от мен семейна история. За мое щастие, не аз бях прасето, смляно в „Буденброкови”. Но в Източна Европа прасешкото народонаселение има ужасна съдба. И така, след дълги митарства през 2006 г. 92-минутният нож на режисьора Дьорд Палфи ме наръга безвъзвратно.

(Тук Прасето систематизира карантията си в три поколения - дядо, баща и син.)

1. Глава

Име: Вендел Морошговани. Занятие: ординарец. Време: минало военно. Родина: Унгария.

2. Стомах

Име: Калман Балатони. Занятие: социалистически шампион в състезания по спортно ядене. Време: развито социалистическо. Родина: Унгария.

3. Торс

Име: Лайош Балатони. Занятие: таксидермист (препаратор на животни, ембриони и себе си). Време: сегашно артистично. Родина: Унгария.

І. Глава

Вендел Морошговани беше войник по времето на Втората световна война, но войната беше твърде далеч от него. Живееше в барака край къщата на един лейтенант, дебелата му жена и двете им дъщери. Нощем пикаеше огън, сънуваше и мастурбираше.

Първи мастурбационен сън: беше се озовал сред картонените декори на Андерсенова приказка. Малката кибритопродавачка мръзнеше на стълбите. „Искаш ли да омагьосам звездите за теб? Но трябва да ми помогнеш”. И детската ръчица слезе по тялото му, все по-надолу, докато страшен мастурбационен взрив разхвърля по небето още една-две звезди. „Летяяяяя”, изкрещя Вендел.

Втори мастурбационен сън: „Морошговани”, прошепна заколеното прасе. В коритото обаче беше легнала жената на лейтенанта Ирма. Морошговани й се нахвърли и я облада. Тялото под неговото тяло се превръщаше ту в прасе, ту в Ирма, ту в дъщерите й, докато Морошговани облекчено свърши в студеното месо на прасето. На сутринта лейтенантът му пръсна мозъка с куршум в главата.

ІІ. Стомах

Калман Балатони излезе от утробата на въздебела стара жена на име Ирма. (Баща му беше застрелян преди около девет месеца.) Но дали Ирма беше жена, не е сигурно, защото издайническа свинска опашчица стърчеше от детското задниче. Когато порасна, свинското в него му помогна да стане шампион в спартакиадите по ядене. Под червените знамена и унгарския комунистически герб Калман плюскаше и повръщаше, плюскаше и повръщаше (в тези състезания не беше забранен т.нар. „римски метод” за спортно ядене: поглъщане - повръщане - поглъщане; Международната Федерация по спортно ядене обаче забранява прилагането на този метод).

Комунистическите страни не участваха в световните олимпиади - може би защото Олимп имаше съмнително декадентско минало. Затова си бяха измислили спартакиадите - по името на античния роб Спартак, или по-добре да го наречем, предтечата на пролетариата. Като добър син на комунистическата си родина, веднъж Калман направи демонстрация по спортно ядене (40 кг червен хайвер в голяма червена звезда) в чест на 20-годишнината от красноармейското освобождение на Унгария. Изяде хайвера, но не сам, а със съпругата си - два реда време по-нагоре той се ожени за Гизела, също спортистка, спечелила младежкото световно първенство в Куба в категорията „ядене на наденички с боб”.

Накратко, цял живот Калман строеше комунизма като поглъщаше и повръщаше.

ІІІ. Торс

„Лайош Балатони не взе нищо от мен”, изпъшка сюрреалистичното прасе. Роди се кльощав (1,5 кг), нямаше свинска опашка и не плюскаше като баща си, не беше похотлив като дядо си. Затова пък беше лузър. Бяло мъртвешко лице, червени кръгове около очите. Неуспешно влюбен в касиерка от хипермаркет. Занимаваше се с

ІV. Таксидермия

Таксидермията е свлякла кожата на две гръцки думи - taxis + derma:

Derma → плътният вътрешен слой на кожата под епидермиса, изграден от съединителна тъкан, кръвоносни и лимфни съдове, потни и мастни жлези, нервни окончания, които осигуряват усещанията за допир и топлина. В нея са разположени корените на космите.

Филмът „Таксидермия” обосновава произхода на името си в първата си сцена - запалена свещ, нощ, дървена барака, войникът Вендел Морошговани яде светлина от свещта, обгаря космите по тялото си и установява доколко нервните окончания на кожата му реагират на топлината и огъня.

Taxis → нека първо споделим с уважаемия читател единствено значение номер 2. (биол.) насочено движение на жив организъм като реакция от външен стимулатор. Организмът може да направи избор - да тръгне към стимулатора или да се отдалечи от него.

Присъствие на taxis в лентата. Първа сцена: докато симулира движенията при сексуален акт, Морошговани пикае огън. Светлината от него завладява бараката (без да я запали) и целия кадър. На сутринта войникът се изпикава (но в течно агрегатно състояние) и изскача от гъстата мъгла. Филмът започва да разказва. Всички негови истории се случват след онзи стимулиращ огън, изпикан от родоначалника на фамилията Балатони (или може би родоначалника на цяла Унгария, тъй като Балатон е името на езеро, често наричано „унгарското море”).

Таксидермия → 1. Препариране на животни; термин, описващ множеството методи за възпроизвеждане на триизмерни модели на животни. В някои случаи дори не се използва истинска животинска кожа, а експонатът се създава от изкуствени материали. 2. Заглавие на филм, копродукция на Унгария, Австрия и Франция, 2006, реж. Дьорд Палфи.

СЮРРЕАЛИСТИЧНО ПРАСЕ

- Да се върнем на препаратора Лайош. Ето, поне едно нещо е наследил от мене - обича да бяга от кочината на текста!

Къде мислиш, че го намерих - тъкмо подготвяше бягството си от life-кочинката. Прикован върху сложен механизъм, поддържащ жизнените му функции, докато скалпелът в дясната му ръка се плъзгаше по кожата и отваряше гръдния кош. Един по един органите му напускаха тялото. Червата се навиваха на автоматично движеща се макара. Следва: зашиване на изпразненото тяло. Последна фаза: огромен нож обезглави Лайош, а електрически трион отряза дясната ръка.

Грубо зашито и окосмено, в светлината на прожекторите, тялото на Лайош беше изложено в галерия. Той направи това, което никой друг съвременен творец не се е осмелявал. Някои точат от вените си кръв и я продават, други се нараняват по всевъзможни артистични начини, но остават живи - хора (не творби). А Лайош се превърна в хуманоидна статуя, обезглавена, само с една ръка, напомняща антична скулптура.

ПАК ПРАСЕТО

- Ти може да си забравил, но taxis има още едно значения → 1. Класификация, систематизиране, ред.

АЗ

- Прасе такова, тук пък къде има такъв taxis?

V. Taxis (по Дьорд Палфи)

1. Систематизиране на унгарската фамилия Балатони чрез киноразказ, включващ сюрреалистични (сънищата на Морошговани), консуматорски (спортното ядене на Калман) и артмазохистични (себепрепарирането на Лайош) елементи.

2. Систематизиране на унгарската действителност след първоначален външен стимулатор от светлинно естество. Извършва се на кинолента в три периода от средата на ХХ век до днес. Процесът се съпровожда с отделяне на социална, житейска и историческа кал - всяко време си има по едно езеро Балатон (от слав. „блатно, кално, мътно езеро”).

© Момчил Цонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.03.2007, № 3 (88)