|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕУФОРИЧНА КИНОКОРЕСПОНДЕНЦИЯ Момчил Цонев Другарю режисьор Вирипаев, Длъжен съм да Ви уведомя, че една кинолента е избягала южно от Москва, в степите край река Дон, и заплашва да се превърне в самата река, да предизвика ужасна екологична катастрофа, по-ужасна и от срещата на Рузвелт, Чърчил и Сталин в Ялта. Лентата тече право към Черно море и ще го задръсти със своите 35 мм х 74 мин х Dolby Digital. Всеки, който види или заподозре нещо, че е лентата „Еуфория” („Эйфория”, „Euphoria”, Русия, 2006, реж. Иван Вирипаев), моля нека алармира своевременно. Максим Ушаков и Полина Агуреева в ролите на Паша и Вера от филма „Еуфория”
До г-жа Еуфорията на Паша и Вера Еуфорията е чувство за огромно щастие, достигащо Паша и Вера живеят в средата на нищото, обрасло със златиста трева и слънце. Мъжът (Паша) има лодка и дървена къща. Вера има съпруг и малко момиченце, лудо куче (отхапало пръста на дъщеричката, после убито и заровено посред нощ). Също дървена къща - стените й синкаво-сиви, телата на Паша и Вера висят на стената... рисувал ги художник наивист, оптимист. Оптимизмът му застрелян от ревнивия съпруг на Вера - Валери. (Тук, читателю, ти атачвам музиката, снимките и трейлъра към филма. Съди литературата, ако не се отварят файловете).
Лентата знае... тя е бърз дъжд и бавна река - брутална, натуралистична (голи тела, анатомично и фриволно падащи в Дон) и платонична (голи тела, неосъществили в лентата коитус). Осъществили коитус, ако несериозно тълкуваме латинския произход от coire, co- "заедно" + ire "ставам, бивам" → две степени на несексуалния коитус във филма: „срещам се” - някъде в донските степи/ „съединявам се” - телата на Паша и Вера лежат едно върху друго в лодката преди смъртта. Лентата ги носи по цветните си води, в лодката бавно бягат двамата. Прегърнали (превърнали) са се в позата на лотоса от Кама Сутра, корените им навътре в тинята на Дон, телата им (ще извика източната символика) - чисто стремление. В степта пробягва съпругът Валери, халюцинира, стреля, убива (крава, после други), пие, пак стреля, един, втори, много изстрели в телата им и в тялото на лодката. Водата нахлува, качва се, бялата риза на Паша блика кръв, кръвта нахлува и пълни лодката. Паша е мъртъв, легнал върху Вера (гледа небето), очите й и тя са още живи, лотосът потъва бавно към дъното и двамата се скриват в Дон, не, в лентата (ако я видите или заподозрете, алармирайте, тя носи два трупа и 35 мм х нещо си към Черно море).
Уважаеми г-н Джеръми Бентъм (Jeremy Bentham), Останах очарован от Вашия метод за изчисляване на щастието или т.нар. принцип на най-голямото щастие. Да калкулираш хедонизма и във всичките си действия да се ръководиш от него е неосъщественото висше благо. Дори и социалистическата ни родина в член 4-ти не съумя да съдейства за прерастването на обществото ни в щастливо, задоволи се единствено с бляна по комунистическото. Затова Ви умолявам, ако имате поне малко свободно време, наминете у дома, живея в панелка на петия етаж, може да поработим върху една нова хедонистична конституция. Ще я предложим и на брюкселската бюрокрация, защо не! Може пък тогава французите да одобрят най-сетне текста, по който ще се ръководи нашето европейско отечество.
(бележка не под линия: Уважаеми читателю, Г-н философът от ХVІІІ и ХІХ век Дж. Бентъм отзивчиво ми предостави седемте категория за изчисляване на щастието:
Изчисление на еуфорията на Паша и Вера:
Заключение за филма „Еуфория”: Принципите са хубаво нещо, но може би важат само в родината на г-н Джеръми Бентъм (родил се и починал в Лондон). На изток, в Русия, еуфорията е болезнено неизчислима - едновременно щастлива и нещастна, платонична и натуралистична, безсмъртна и куршумено смъртна.
Дневник на филмовите обувки 02.03.2007, 16:00 PM Лентата зачатка в кабинката на кино „Люмиер”. Оная донска еуфория се беше свлякла от големия ни северен брат, минала контрабандно границата в ладамосквич. Или пък винаги си е била при нас...
(кратко писмо до един ангел) Другарю Касиел1, Пиша Ви с горещата молба да ме осведомите за графика, по който посещавате нашата родина. Знам, че Вие предпочитате небето над столиците, и затова твърде усърдно потърсих на чии крила може би ще предпочетете да наблюдавате София. Уви, тук крила не намерих и реших да Ви изпратя поне списък на по-високите паметници в столицата ни:
(второ кратко кинописмо) Хер Вендерс, Препращам Ви текста на писмото ми до другаря Касиел с желанието, ако все още имате връзка с него, да го поканите в нашата еуфорична родина България - страната, която е на 12-то място в света по брой самоубийства и с най-нещастните жители в Европа. Сигурен съм, че тук Касиел ще намери благодатен материал за изчисления по формулата на Бентъм, пък може и да се намеси тук-там в нашия живот - до окончателното прерастване на „постсоциалистическото общество в щастливо” (чл. 4 от Конституцията на НРБ).
БЕЛЕЖКИ 1. За последно хер Енгел или Касиел е бил забелязан във филма на Вим Вендерс „Толкова далеч, толкова близо!” (“Faraway, so close!”, Германия, 1993) - бел. авт. [обратно]
© Момчил Цонев
|