Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СРЕБРИСТОТО
на Д. Равалиева
Повярвах на дъжда.
Когато си отиде, беше
измил очите ми.
И аз прогледнах.
И видях сребристите му нишки,
втъкани някак изведнъж
в косите ти.
Дочух сребристия му глас
в звъна, обикновения,
на стъклените чаши.
Усетих тежки като капки
мислите ти, блъскащи се както рибките
в стените на аквариума, синия.
Синьото му беше нарисувано.
И някой можеше да го изтрие.
Както бързо бе изтрита влагата.
Живителната - от очите ни.
И уличната - от паважа.
По тротоарите остана малко кал.
В устата ми - горчивото на бирата.
Повярвах му.
Но не разбрах
дали сребристото
е цвят на мъдрост...
© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.
|