ЙОРДАН ЙОВКОВ - "АНКЕТНИЯТ МЕТОД" И НЕГОВИТЕ УПОТРЕБИ

Иван Радев

web

Всъщност става дума за момент от картината, представяща творческия процес у писателя Йордан Йовков. И то не само залегнал и оставил следите си в създадени от него творби, а и достатъчно убедително документиран като предварителен замисъл и предначертана практика. Тъй като сред литературоведческите термини липсва такъв, който да обобщава занимаващото ме явление, за удобство ще се възползвам от социологическото понятие "анкетен метод", без наличните авторови прояви изцяло да припокриват неговата характеристика.

От една страна, основанията да го поставя като проблем, са заложени в личните признания на Йовков, на които ще се спра. От друга страна, на широка популярност се радва запазено и публикувано неговото писмо до Данаил Константинов от Жеравна, във връзка със създаването на "Старопланински легенди". Сим. Султанов в книгата си "Йовков и неговият свят" (1968: 208-209) оповести друго писмо, отправено от писателя със същата цел до неидентифицирано лице. Тук и аз ще привлека неизвестни досега факти, които хвърлят допълнителна светлина върху готовността му и след 1925-1928 г., т.е. след "Старопланински легенди", да продължи използването на т.нар. "анкетен метод". Те документират авторовата нагласа и убеденост, че той е надежден коректив и основа не само във връзка със сюжети от миналото, но и от съвременността.

И по-важното - ще направя опит да обобщя тоя кръг от прояви като своеобразна стратегия, заложена и следвана от Йордан Йовков, дала и своите резултати. Обикновено, както вече посочих, я лигитимира случаят със "Старопланински легенди", убедително подкрепен от запазеното авторово писмо до Данаил Константинов, а и от свидетелствата на самия жеравненски краевед (вж. Константинов 1948: 399-401; препечатвано неколкократно в шесттомника "Събрани съчинения"). Текстът му не е просто факт в областта на епистоларния жанр - с разгърнатостта си, с конкретните си акценти, препоръки, уговорки и пояснения, - той е в действителност ключ за навлизане в света на сб. "Старопланински легенди". От друга страна, изложението въплъщава цялостна концепция за модерна, оригинална интерпретация на миналото, залог и предпоставка за съжалението ни, че занимаващият Йовков замисъл за написването на исторически роман, свързан с времето на Асеневците не е станал реалност...

Разбира се, няма как със същата сигурност и така категорично да проговори познатата от "Старопланински легенди" практика - независимо от свидетелствата на проф. Сп. Казанджиев - по повод на проекта за том втори на същата книга. В този дух липсват документирани преките авторови признания, следите от замисли в личния му архив. Иначе е логично да се предположи, че и в тоя случай той би прибягнал до вече прилаганата практика. Колкото до твърдението на акад. Георги Цанев в неговите спомени за договорка с Йовков публикуването на продължените "Старопланински легенди" да почне в бъдещото сп. "Изкуство и критика" - в този му вид го намирам за ненадеждно доказателство (вж. Цанев 1977). С характера на любопитен и интригуващ експеримент, без да почива на реални податки, бе дори публикувана статия върху евентуалното съдържание на този проектиран том (вж. Делчева 2008: 43-51).

Според личните признания на самия Йовков т.нар. "анкетен метод" е доста резултатно застъпен при създаването на драмата "Боряна". Те са направени по повод на възникналия скандал след премиерата и залягат в основата на т.нар. "Отговор на Елин Пелин". Ще припомня тези свидетелства, като същевременно се възползвам от случая да оповестя текста по авторовия оригинал-ръкопис, чието съдържание иначе е известно на читатели и специалисти единствено по неговата публикация във в. "Зора". Става дума за четири листа, откъснати от среден формат Бележник със следното лого:

КНИГОИЗДАТЕЛСТВО "ХЕМУС" А.Д.

София, ул. Солун, 55, Телефон 22-94

И с други свои елементи ръкописът оставя впечатлението за импровизирано изложение - писан е с мастило, липсва заглавие, срещат се съкращения, зачеркнати отделни думи и цяла фраза, за разлика от публикувания текст тук се прибягва до съкращения ("Л.Г." вм. "Литературен глас", "Ел. П." вм. Елин Пелин, "В. в А. х." вм. "Вечери в Антимовския хан"...). Възниква предположението, че е съставен "на коляно", едва ли не в момента, когато е отворил вестника с обвиненията на Елин Пелин, заварили го в редакцията на изд. "Хемус". За съжаление, ръкописът завършва само с подписа на Йовков, без да е отбелязана датата. Но тя се подразбира - един от дните непосредствено след 24 септ. 1932 г., когато излиза бр. 161 на в. "Литературен глас" с язвителната бележка на Ел. Пелин. Ето самия текст по ръкописа:

В "Л. Г." г. Ел. П. най-после изказал мъката си. Той привежда някои твърде общи прилики между своята повест "Гераците" и моята драма "Боряна" - прилики толкоз общи, че могат да се открият и в други лит. произведения, но и в много случки в живота, които стават всеки ден и всеки ден отбелязвани във вестникарските хроники.

От тия набирани прилики още драма не става, нито пък моята драма се състои само от тях.

Истината е съвсем друга. Заявявам, че когато съм писал "Боряна" нито за миг мисълта ми не се е спирала върху повестта на г. Ел. П. Изходната точка, първоначалната идея на драмата аз взех от собствения си разказ "Имане" (В. в А. х.).

Сюжетът обаче доби окончателния си вид, когато един мой приятел, П.К.Т., учител в гимназията в гр. Харманли ми разказа една случка за един скъперник точно така както е в "Боряна" и "Имане": един селянин имал пари, ограбил навремето парите на баща си имал пари и ги криел от синовете си. Един от тях влиза в дирите на баща си, открива де си крие парите и ги взема. Баща му от мъка умира. Синът остарява, има свои възрастни синове и продължава да крие парите, тия синове на свой ред искат да ограбят баща си. Ето точно тъй, както е в "Боряна".

На времето, след като П.К.Т. ми разказа тая случка, аз поисках от него някои подробности, които той ми съобщи. Между другото той ми съобщи, че един от братята, добър човек, сегиз-тогиз намирал парите и все вземал по малко. Жена му (сестра на Тишелов) не му позволявала по религиозни съображения да вземе всички пари. И старецът ставал все по-голям скъперник, постоянно повтарял "нямам, нямам" и пр. Така е и... в драмата ми.

За да имам повече суров материал предложих на Т. и той направи следното: зададе на учениците си от VI кл. домашно упраж. на тема: "Добър баща и лоши синове" - около 20-30 упраж., които притежавам и сега. Някои от събр. факти съм използувал.

Ето в общи черти историята на Б. Доколко прилича на...?. може да види. Впрочем и за мене и за мнозина, всеки чов. изрича друго е обяснението за постъпката на Ел. П. Разбирам, че му е мъчно, че го боли - какво да правя? Неотдавна същия Ел. П. бе казал, че ако някога в Бълг. се роди гений, той ще бъде геният на зависта. Изглежда, че преди да бъдат казани тия горн. думи, тоя гений не само че е бил роден, но е бил вече и доста застарял (?).

Повече и няма да кажа ни дума. На друго място обаче и пред други инст. аз ще кажа всичко, което трябва.

Й. Йовков.

Не считам за нужно да коментирам резултата от съпоставките между тоя ръкописен, експромтно осъществен, интересен сам по себе си, текст и официално публикувания във в. "Зора" (бр. 3974 от 30.9.1932) с надслова "Йовков за Елинпелиновите "Гераци" и за Боряна", препечатван в Йовковите "Събрани съчинения" (1973: 213-215). В случая е важно да бъде оповестен оригиналният му вариант и да се има предвид основното му фактологично ядро - категорично доказателство за прилагания от писателя "анкетен метод". При необходимост, читателят сам може да осъществи сравнението, да се запознае с различията между двата текста. Оставих неразгърнати съкращенията, в "болд" маркирах само направените от Йовков зачерквания в ръкописа, а с многоточие няколкото неразчетени думи.

Пътем ще отбележа факта, че тук документираната връзка между Йовков и П. К. Тишелов - гимназиален учител тогава по литература в Харманли, заслужава специално внимание. В същността си става дума за част от проблематиката, занимавала мнозина, но най-вече Димо Минев в книгата му "Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му" (1947). За съжаление, като че ли тя не е предизвикала своевременно интереса на специалистите-йовкововеди и краеведите от този град, а сега едва ли може да даде някакъв резултат. Позоваванията на белетриста ни убеждават, че очевидно става дума за трайно общуване ("ми разказа една случка", "предложих на Т. и той направи следното"), а не за епизодичен писмовен контакт. При доказаната затвореност на характера си, Йовков го нарича "мой приятел", възлага му допълнителни "задачи". Нещо повече - декларира, че не само е ползвал, но е и съхранил в архива си получените от Петко Колев Тишелов материали. Не ми е известно по-късно някой да е коментирал съдбата им, да се е заинтересувал от връзката на тази личност с утвърдения писател.

Вече споменах, че със своите свидетелства за готовността на белетриста да търси помощта на т.нар. "анкетен метод", е редно да добие гласност още един архивиран, но неоповестяван факт от кореспонденцията му. Имам предвид стигналата до нас първа страница от ръкописа на негово писмо със следното съдържание:

Драги бай Гьорге,

Ще те моля за една услуга, която, надявам се, не ще ми откажеш. Отдавна вече живееш в Провадийско - един край, който много прилича на Добруджа. Наверно си имал случай да чуеш някои разкази за случки и събития, по-необикновени, от тоя край. Аз търся някой особено интересен сюжет. Разбира се, не всичко може да се намери готово, но понякога някой действителен факт, някоя рядка случка, дава вече много.

Моята молба към тебе е следнята: да вземеш и да ми съобщиш (накратко, най-същественото) всичко онова, което вече знаеш - разни случки из селския живот: любовни, семейни и пр. драми. Разбирам - не всичко, а онова, което е по-необикновено, по-рядко, по-интересно и оригинално. При това думата е не за стари предания и легенди, а за действителни случки, станали сега или по-рано. Например разни, по-особени истории любовни, семейни разправии между братя, между баща и синове и пр. С една дума...

В този си вид текстът е без дата, само първата страница (последната фраза е прекъсната...), а не цялото подготвено писмо до лично познат на Йордан Йовков. По характер, смисъл и цели най-общо то се припокрива с включеното в Събраните съчинения на писателя (1973: 283-284). Разликата е, че в тук предлаганото е обозначено името на адресата - бай Георги, очевидно по-възрастен от Йовков негов познат, който за момента живее в Правадийско. В замяна на тези конкретни свидетелства, във вече публикуваното от С. Султанов писмо срещаме уточнението "София, март 1931 год.". Вероятно около нея е писано и тук предоставеното. Тъй като текстът "До неизвестно лице" преди това намира място в авторската книга "Йовков и неговият свят" (1968, факсимиле между с. 208-209) на Симеон Султанов, остава необяснимо защо от него не е упоменат и тук привлечения епистолярен фрагмент.

Два факта в новообявяваното писмо - обръщението "бай Гьорге" и фразата "отдавна вече живееш в Провадийско" - дават възможност с голяма сигурност да идентифицираме адресата. Истината не ни изненадва. Тя просто доуплътнява в едно по-късно време продължил контакт от учителските години и на двамата. Става дума за Георги Вълчев - един от най-добросъвестните и предоставили широк кръг от данни за писателя, информатори в книгата на Димо Минев "Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му" (1947). Ето показателните отправни точки за подобно твърдение в саморъчно предоставената от учителя Георги Вълчев автобиография:

"Роден съм на 17 април 1876 г. Учителствал съм в с. Сараджа, Добричко, от 1897 до 1900, в с. Каралий от 1904 до 1907 г., в с. Саръджа от 1907 до 1913 г... а завърших службата си в с. Мухалии, Провадийско, от 1923 до 1933 г." (вж. Минев 1947: 86-87).

Нестигналата до нас част от писмото наверно е съдържала признания за контактите им в миналото, датата на написването му. Но и в този се непълен вид основната му цел ни става ясна. Тя идва да го свърже с възприетата, следвана от Йовков практика в духа на т.нар. "анкетен метод", благодарение на който той уплътнява откъм автентични факти и ситуации сюжетите си на разказвач. Можем само да гадаем, ако наистина е получил описани някакви случки като отглас на тези си послания - извън самопризнанията във връзка с драмата "Боряна" - в кои от разказите му, създавани през 30-те години, те са намерили своето място.

ЛИТЕРАТУРА

Делчева 2008: Делчева, Н. Ненаписаният втори том на "Старопланински легенди". // "Старопланински легенди" и българската национална идентичност. София, 2008, с. 43-51.

Йовков 1932: Йовков, Й. Йовков за Елинпелиновите "Гераци" и за "Боряна". // Зора, бр. 3974 от 30.9.1932. Също: Йовков, Й. Събрани съчинения. Том 6. София, 1973.

Йовков 1973: Йовков, Й. До неизвестно лице. // Йовков, Й. Събрани съчинения. Том. 6. София, 19734.

Константинов 1948: Константинов, Д. Жеравна в миналото и до днешно време. София, 1948.

Минев 1947: Минев, Д. Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му. София, 1947.

Султанов 1968: Султанов, С. Йовков и неговият свят. София, 1968.

Цанев 1977: Цанев, Г. Срещи с миналото. София, 1977.

© Иван Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2015, № 9 (190)