125 години от рождението на поета

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - НЕИЗВЕСТНИ ДОКУМЕНТИ ЗА СЪДБАТА МУ НА ФРОНТА
(По материали от Държавен военноисторически архив - В. Търново)

Иван Радев

web

За последната година от живота на Димчо Дебелянов, трагично пресякла се с Войната, е писано немалко. Много от преките свидетелства за поведението и реакциите му, за общуванията му през това съдбовно време са намерили израз в спомени, публикувани във вестници и юбилейни листове, включвани в няколко от книгите, които са му посветили негови близки и познати - Владимир Русалиев (вж. „Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов”, С., 1939; „Бездомник в нощта”, С., 1946), Тихомир Геров (”В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов”, С., 1957) и др.

Може би и затова през последните години тази „тема” липсва в интерпретаторския дискурс около Дебеляновата личност и неговото творчество. Доколкото мога да съдя, нещо ново и непознато в този дух прозвуча само на едно от паметните тържества в копривщенския дом на поета (август 2011 г.) чрез вдъхновеното слово на един англичанин - г-н Кристофър Бъкстон, който поднесе изненадващ паралел между Дебеляновите строфи от дните на войната и стихове на чужденец, оказал се по същото време от другата страна на фронтовата линия.

На този фон, набъбнал от възпоминания с най-различен фактологичен пълнеж и претенции за достоверност, остава по непонятни причини незабелязана една празнина, която лесно може да бъде запълнена - свидетелствата за Дебеляновото пребиваване на фронта, съдържащи се в официалния архив на войните действия, оставени като служебен отглас на неговия дял в тях. Естествено е те да не включват емоционалния елемент, в тях да липсват живи картини на човешкото общуване, документирани проявените черти и реакции с езика на всекидневните отношения, спонтанната споделеност на душевните нагласи. Но посвоему, дори и чрез практиките на сухия, строго регламентиран от правилниците служебен език и стилови стереотипи, редно е страниците да отразяват реални факти от биографията на дадената личност.

С тази цел през м. декември 2011 година направих опит да издиря архивните материали, в които се засяга участието на Димчо Дебелянов във военните действия, съхранявани във Военноисторически архив - Велико Търново. Специалистите, пък и по-широкият кръг от почитатели на поета, могат да преценят тяхната стойност, а и значението и ролята им за коригирането на редица противоречиво поднасяни факти от неговата съдба. По понятни причини няма да цитирам в цялост привлечените документи, някои от които са в оригинал, а други - в преписи, но всичките те - със строго официален характер. Положих усилия поднасянето им да следва някаква логика.

I. ФОНД 80 - 1 - а.е. 78, л. 26 (оригинал, машинопис)

З А П О В Е Д № 7.

по

22-й пехотен Тракийски на Негово... полк

12 октомврий 1915 година

& 1. ПРОИЗВЕЖДАТ СЕ. Съгласно телеграмата от 7-а пехотна Рилска Дивизия № 683 т.г., вх. № 568 обявявам за сведение, че с Височайша заповед № 32 от 11 септемврий т.г. поименованите в долния списък офицерски кандидати и старши подофицери, числящи се в поверения ми полк, се произвеждат първите в запасни Подпоручици, а вторите в офицерски кандидати.

II. ФОНД 40 - II - 1018, л. 368-370 (печатно)

ПЪРВО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

От заседание на 9.9.1915 г., протокол № 125.

Освобождават се в случай на мобилизация от явяване в частите на войската запасни офицери и войници, които заемат следните държавни длъжности:

...

т. 9. По Министерство на финансите

и) ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА: председателя, съветниците, секретаря и един помощник (най-стария); докладчиците (по касовата служба на държавата); регистратор-счетоводителя и архиваря; три негови помощници (най-старите), 4 книговодители (най-старите).

III. ФОНД 40 - II - 1018, л. 377 (печатно)

ТРЕТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

От 1.10.1915 г., протокол № 149.

1. Възлага се контрола върху действието на комитетите за Обща предвидливост и Реквизиционните комисии на Министерство на Финансите.

2. Контролът да се упражнява от постоянни и временни финансови инспектори от Министерство на финансите..., Върховната сметна палата...

IV. ФОНД 1 - 5 - 435 (оригинал)

СПИСЪК

На офицери от действащата служба и запаса на армията, лекари, аптекари и чиновници, които са назначени на разни длъжности в частите на Действащата армия по случай обявена мобилизация.

В раздела „Чиновници” и сред упоменатите „подпоручици от запаса” - не се среща името на подпоручик Димчо Дебелянов.

Тъй като липсва дата на съставения „Списък”, това е вероятно картината преди да излезе „Заповедта”, въз основа на която и Димчо Дебелянов да бъде мобилизиран, т.е. преди края на м. февруари 1916 г.

V. ФОНД 40 - 1 - 136, л. 55-56 (копие, печатно)

З А П О В Е Д

№ 223

Гр. Кюстендил, 26-и февруарий 1916 г.

на Главнокомандващия Действащата армия

ген. майор Жеков

Обявявам списъка на запасните офицери и офицерски кандидати, които са били освободени с постановления на Министерския Съвет, като чиновници в разните министерства и сега се назначават в строя с обозначение кой къде се е числил по запаса и в коя част се назначава.

СПИСЪК

...

№ 14. Подпоручик Дебелянов Димчо В. - 22 пехотен Тракийски полк - Младши офицер в същия полк.

...

Списъкът включва 28 души. Ако се съобразим с датите на тази, издадена на 26 февруари, заповед, и датата на следващата по-долу заповед, се натъкваме на видимо противоречие - втората за местоназначението изпреварва първата за мобилизацията на тези лица. Това може да се обясни единствено с факта, че мобилизацията частично е започнала, преди да излезе официалната обща заповед. А е допустимо причината за разминаването да произтича от съобразяване с външно-политическата ситуация.

VI. ФОНД 80 - 1 - л. 71 (оригинал)

ЗАПОВЕД

по 22 пехотен на Негово... полк, № 22,

31 януари 1916 година, село Мировче

По личния състав

...

Параграф 7.

ЯВИЛИ СЕ ЗАПАСНИ ОФИЦЕРИ. Явилите се на служба в полка запасни офицери - ДЕБЕЛЯНОВ, ДИМЧО ВЕЛЕВ и НИКОЛОВ, ДИМИТЪР НИКОЛОВ (освободени досега като чиновници) да се зачислят по списъците, заплата от Ѕ т.г., дневни пари от деня на явяването и показват налице първия от 29-й, втория от 31-я т.м. при полка и 13-та рота, където ги назначавам за младши офицери (вж. № 2828 и 2829).

VII. ФОНД 80 - 1 - 78, л. 213 (оригинал)

ЗАПОВЕД № 76

По 22 пехотен Тракийски на Негово... полк

5 октомври 1916 г., бивак при с. Мелникич

По личния състав

...

Параграф 2.

Изключват се убитите в боевете от 30 септември до 5-й т.м.

Убити офицери - поименованите в долния списък офицери и офицерски кандидати. Да се изключат из списъците, заплата, дневни пари, временно добавъчно възнаграждение и храна съобразно графите в списъка:

VIII. ФОНД 1 - 5 - 617, л. 239, л. 241-242 (оригинал)

СПИСЪК

На отличилите се в войните от 22-й пехотен Тракийски полк като началници:

...

Под № 8:

„Поручик Дебелянов Димчо - командир на 5-та рота от 22-й пехотен полк - в боя при с. Караджово на 2.10.1916 г.

При нощната атака на с. Горно Караджово от 22 пехотен Тракийски полк - противникът открил настъплението на нашите части и открил вихров пушечен, картечен и артилерийски огън. 1-ва и 3-та дружини смело настъпвали, но били силно осветени с ракети. Многобройни неприятелски батареи открили силен преграден огън източно от линията на с. Горно и Долно Караджово. При все това дружините се понесли в атака, 1-ва дружина, предвождана от смелия си дружинен командир майор Иванов Христо достигнала до самата телена мрежа пред неприятелските окопи на с. Горно Караджово и води отчаяна борба. Тук пада убит майор Иванов. След него падат убити множество други офицери, подофицери и войници. Ротите останали без началници, били принудени да се отдръпнат назад - на около 300 метра - в своите първоначални окопи.

При втората атака на неприятелската позиция на с. Горно и Долно Караджово в 10 часа преди пладня командирът на 22-й пехотен Тракийски полк заповядва на командира на 5-та пехотна рота - поручик Дебелянов Димчо да настъпи с ротата си от с. Християн Камила и усили предната 1-ва дружина.

Поручик Дебелянов под град от куршуми, стига в участъка на 1-ва дружина и тъкмо изправен на предните окопи, давал нареждания за уреждането на ротата и с пламенни думи подбодрявал и насърчавал околните от 1-ва дружина войници, пострадали през нощта - и той дава най-ценната дан за Родината - пада на място убит” (л. 242).

IX. ФОНД 1 - 5 - 465, л. 255 - л. 276 (оригинал, машинопис)

СПИСЪК

На убитите и умрели запасни г.г. офицери, които не са повишени в по-горен чин

...

Под № 42

„Подпоручик Дебелянов, Димчо Велев

22 пехотен полк, убит на 2.10.1916.

Повишен в този чин - 15.9.1915 г.”

„Забележка: Явил се на служба на 26.2.1916”.

С червено мастило:

„Неудостоен, вх. № 28803”.

X. ФОНД 40 - 2 - 1053, л. 147/148 (оригинал, машинопис)

СПИСЪК

От 1917 г. на младшите офицери от 22 пехотен Тракийски полк, които се представляват за награда с ОРДЕН

...

Под № 5:

„Запасен подпоручик Дебелянов Димчо Велев”.

+ Комисията ходатайства за орден „Военен орден Храброст IV степен 2 клас”.

+ Мнение на командира на полка - „ДА СЕ НАГРАДИ С ВОЕНЕН ОРДЕН ХРАБРОСТ IV СТЕПЕН, 2 КЛАС”.

+ Бригаден командир - ДА!

+ Началник дивизия - ДА!

+ Командващ армията (ген. Русев) - ДА!

„Какви български ордени има - НЯМА”.

„Забележка” - „Убит 2.10.1916 г. при с. Г. Караджово”.

XI. ФОНД 1 - 1 - 135 (оригинал, машинопис)

ЗАПОВЕД

№ 288 от 10.11.1919 година

Изключват се от списъците на армията убитите и умрелите запасни офицери през войните 1915-1918 година

...

Във връзка с 22 пехотен тракийски полк, при подпоручиците: „ДЕБЕЛЯНОВ, ДИМЧО ВЕЛЕВ”.

Всъщност това са основните документи, които отразяват от официална, служебна гледна точка, пребиваването на Димчо Дебелянов в окопите и в сраженията, които води през есента на 1916 г. 22 тракийски полк. Произтичащото от тези документи коригира редица от често срещаните в есета и изследвания твърдения около съдбата му на участник във войната.

Един от евтино тиражираните митове е, че Димчо Дебелянов е могъл да остане на мирновременната си служба, а заминава като доброволец на фронта. Никой не тръгва с лековата стъпка към смъртта, та и той... Пък и да не забравяме - това не е есента на 1912 година, когато българинът знае, че се бие и се среща със смъртта в името на бъдеща целокупна България. Малък е отрязъкът от време между тази еуфория и ситуацията през 1916-та. Но той е от съдбоносно значение за определяне поведението на интелектуалец от ранга на Димчо Дебелянов - кардинално разминал се и с кроежите на политическата върхушка, и с наивния патриотичен порив на обикновения българин.

Фаталистичното чувство със сигурност нахлува при всеки от участниците в боевете и раздвоението между страха и надеждата за разминаване със смъртта постоянно присъства в съзнанието. Близките на Димчо Дебелянов в тези моменти от пребиваването му на фронта доста убедително за нас разкриват неговото поведение и преживяванията му. Не го героизират, но не оставят и свидетелства за пълна резигнация и отчаяние, за видимо малодушие пред заплахите.

Опровергава се легендата, че Дебелянов отива доброволец на фронта, като наистина преди това е бил сред освободените от мобилизация служители във важни държавни учреждения като Сметната палата, където работел. Вече са наяве документите и за едното, и за другото. И така - Димчо Дебелянов не е доброволец, а е официално и със съответната обща заповед мобилизиран в определен момент от развоя на събитията.

Сред проучените материали от Военноисторическия архив не се намери изложение - било по повод смъртта на Димчо Дебелянов, било като обща позиция - документи, от които да се съди, че от името на Антантата е отправяна Нота до българското правителство да не се пращат на фронта изявените представители на художествено-творческата ни интелигенция.

Почитателите на личността и лириката на Димчо Дебелянов вероятно са срещали в някои текстове противоречивото му представяне ту с военното звание „подпоручик”, ту като „поручик”. Дори се привлича твърдението на негов приятел, че в края на септември 1916 г. били произведени от подпоручици в поручици, но заповедта дошла в полка на 5 октомври, след гибелта на поета. Любопитно е, че в цитирания тук разказ за фаталното сражение, той на няколко пъти е упоменат като „поручик”. Включеният тук официален документ обаче, пряко засягащ въпроса, е категоричен със свидетелствата си - Димчо Дебелянов загива достойно с чин подпоручик, а не като поручик, както е в някои есета и поетически посвещения.

Ако има нещо недоизяснено от кръга на фактите, които новопривлечените архивни материали изваждат на показ, това е въпросът за награждаването на подпоручик Димчо Дебелянов с ордена „За храброст IV степен”. Във възпроизведения тук официален текст е документирано съгласието на всички инстанции, посмъртно, през 1917 г., той да му бъде отреден. Може би е моя вината, че не съм срещнал знак дали това е станало, или не.

© Иван Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2012, № 3 (148)