Някой ден ще се издокараме
с най-новите си дрехи.
Ще излезем на мегдана
да видим що има, що няма.
Ще срещнем тогоз, оногоз.
Ще ни питат ври ли врелецът,
гори ли горелецът.
Ще отговорим: "Уха! Че как иначе?"
Ще питат още: "А как е чорбата?"
"Духаме, духаме - ще отговорим, -
от утре вече ще сърбаме!"
Днес ще си купим суров симит
на вересия и ще си го ядем.
И хайде на хорото!
Ще рипаме, колкото сили имаме,
ще викаме, колкото ни глас държи:
"Иху-ху! Уха-ха! Де-бре-бре!
Йеса-са! Ойса-са! Ър-р-р!"
Слушайте, глухи, гледайте, слепи!
Като капнем съвсем, ще се пуснем
от хорото, за да идем в кръчмата.
Там ще му хвърлим
още и още ракийки,
докато се доназдрависаме.
Друг ден ще продължим с друго.
Що са дни, занапред са.