ВКУС

web | Сетива

Мелник

Усмивките се отразиха
в сипеите
заиграха по покривите
скачаха по калдъръма
гониха се по улицата
укротиха се при бъчвите.

* * *

Изсъхнало дърво
сред цъфнали едни,
цветя, зеленина,
жужене на пчела,

напукано лице,
провесени ръце,
угаснал поглед,
гниене - отвътре,

и Мъката
от пролетта до есента,
когато някой
ще откъсне плодове.

Света Петка

Селяните са закусвали кромид;
ах, как ухае автобусът;
селяните са приготвяли вино;
ах, как ще пием с тебе;
селяните са безгрижни и унили,
може би си имат те причини...
Селяните са щастливи и нещастни -
смеят се и плачат, слава Богу!
___________________________
Автобусът дрънка по шосето...
Скоро ще ме доведе при тебе.

* * *

Работя и мисля за теб,
и се радвам на Живота;
уча се от него
да го обичам
да обичам повече
повече хора
и теб...

Интимно

Вечеряхме...
- Любов моя - попитах аз.
- Да - отговориха ми.
Жена ми, и дъщеря ми.

първото стихотворение на дъщеря ми

нула от нула
до тука стигаш -
и пак от нула

* * *

застудя...
пиленце затропа
във водосточната тръба.

© Илко Дренков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2004
Илко Дренков. Сетива. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Илко Дренков. Сетива. 2004.