Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛУХ
web | Сетива
* * *
Вечерта отсява
привържениците на съня
от търсачите на нощта.
* * *
Душата
търси сълза -
руква дъжда.
* * *
Липсваш ми...
Даже и да си до мене,
думите отлитат глухи.
Чужди сме...
Можем да се срещаме -
стига да се отминаваме.
Пусти сме...
Няма нужда да се молим,
след като не вярваме.
Алчни сме...
Но защо да грабим -
все по-бедни ставаме.
* * *
Прошка ще търсим от дните,
за да простим на нощите -
ще ли спасим душите?
* * *
Навързани сме във верига
Изключи (включи) ли се някой:
останалите запримигват...
* * *
Когато съм уплашен - бягам.
В стъпките ми рози не цъфтят.
Усмивките ми - натрошени стъкълца.
Погледът ми щрака черно-бяла фотография.
* * *
Пъта тупка; аз я нарекох.
не се разсърди, нито зарадва - замисли се
и сега ми праща мислите си.
© Илко Дренков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2004
Илко Дренков. Сетива. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Илко Дренков. Сетива. 2004.
|