Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОБОНЯНИЕ
web | Сетива
* * *
Порязах те с поглед,
поряза ме и ти,
във въздуха остана да сълзи...
* * *
Една жена улови
безсрамния ми поглед къмто друга...
После се усмихна закачливо.
* * *
Ръцете ми са лепкави -
няма да ги мия...
не мисля, че са мръсни.
Ще стискам в шепи дъхавата сласт
на досег страстен и неосъществен.
Мелник ІІ
Въздишките се щурат
из чардаците.
Смехът кънти на двора.
А чувствата препускат
по две, по три -
взимат стъпалата.
Зима
В онази зима
не знаехме
как ще се чувстваме в тази.
Героите ни бяха много и безименни.
Сега редиме имена,
но никой не стои зад тях.
* * *
Отвивайки съня
и в първите лъчи
съзирам твоите очи;
усмихващи се на росата -
сбъднатите ми сълзи.
© Илко Дренков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2004
Илко Дренков. Сетива. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Илко Дренков. Сетива. 2004.
|