СТЕФАН ГЕЧЕВ. ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ:
Лъжефилософски и лъжебиографичен роман

Георги Василев

web

В последно време в българския културен живот протича един своеобразен процес на преоткриване на Стефан Гечев. На 30 октомври 2000 г. професор Ева Соколова, председател на Граждански форум "Българка" и съпруга на председателя на Народното събрание Йордан Соколов, организира вечер, посветена на творчеството на Стефан Гечев. Тя го определи като един от най-големите български интелектуалци. Писателят Георги Данаилов продължи тази мисъл: "Стефан Гечев е един от най-големите интелектуалци не само у нас. Той ни представя достойно и в европейската духовност." Блага Димитрова прочете свое стихотворение, посветено на Стефан Гечев. Видният актьор Стоян Алексиев говори за уроците, които е получил от Стефан Гечев и каза, че българският театър би изглеждал по-различен, ако по-рано бе проявил внимание към творбите на Стефан Гечев.

За да дадем известна представа за необичайното му творчество, предлагаме на вниманието на читателя един кратък коментар на последната му, посмъртно излязла книга Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман. София: Изд. "Захарий Стоянов", 2000, 279 с.

Този роман на Стефан Гечев, е явление както в българската литература, така и в световната. Жанрът й би могъл да се определи като посвещение в тайнствата на съществуването, започнало по време на крайната ситуация на Втората световна война и малко преди нея. Това е необичайна стъпка, защото обикновено повеждането на търсещия ум към тези дълбоки познания става чрез мистерии като елевзинските примерно.

Защо Стефан Гечев нарушава херметичната традиция и решава да отвори тези тайни за интелигенцията, която е неговата читателска публика? Може би защото изграждането на новата представа за съществуването на човечеството в следващото хилядолетие изисква някакъв пълен обем познание за космоса и човека. На търсенето на тази тайна посвещават своите усилия тайнственият гръцки мистагог (бащата на Навсикя), словаците пан Смрек, Мария и Миро, италианецът Джовани, американецът Смит, като действието се развива в Гърция, Словакия и България. Водещото място е на българина Стефан. Търсач от второ, следвоенно поколение е Щефан - словак, син на първия Стефан.

Тъй като обемът на това представяне е кратък, ще се опитаме да го направим като отговорим на няколко въпроса.

Защо търсенето на новото познание започва така енергично през войната? Защото тогава мислещите люде откриват, че са се отприщили сили и стихии на самоизтреблението.

Кое е откритието, с което се излиза от тази самоубийствена ситуация? "Живот без съзнание" е отговорът на Стефан. Това би означавало да се откажем от досегашния вид социално и исторически придобито съзнание, защото то, произлизайки от определен опит, ще бъде по-тясно от знанието, съдържащо се вече в самото съществуване, при това вродено в самия човек. Съществуването носи своя най-широк и адекватен обхват - хармонията си. Думата хармония следва да замени досегашния сляп и самодоволен рационализъм, дал надмощие на навика, на елементарния егоизъм, на неизвисените цели и особено - на всички, оказали се досега погрешни, а някои и порочни, социални теории.

Но кой е изворът на новото знание, адекватно на широтата на Космоса и на предизвиканите от човека, но трудно контролирани от него промени? Може би това ще е една силно култивирана интуиция с катарзисен ефект. Поне натам води своите търсения българинът Стефан. От намека на гръцки мистик той разбира, че опорна може да бъде великата традиция на орфизма, до която може да се стигне:

• чрез дълго и наставлявано лично търсене;
• чрез археологията на тази традиция и превръщането й във възможната степен във обществено достояние.

При това връщането на човека към Бога не става по фундаменталистки или екстатичен път. Новото стъпало не е в храм, не е в тайно светилище, то е в сърцето на самия човек. Тази прекрасна истина, която с максимата "Nosce te ipsum" (Познай себе си) Делфийският оракул пренася от храма в сърцето и духа на човека, се оказва актуализираното призвание на съвременника. Тоест вижда се, източникът не е толкова езотеричен. Той се намира в самия човек, само че, както започва романът, "тази древна сентенция сме чували още от гимназията и сме я приемали като една от баналните, може би дори мухлясали мъдрости..." Така крайно динамичният и почти катастрофалният със своя тип динамика 20 век допуска висши истини и висши извори на истината да мухлясат. Колко духовна плесен произведе същият век: двете световни войни, политическите митинги, потребителството, нискокачествената масовата култура, порнографията...

Накрая защо авторът отделя доста място на любовни авантюри в своя роман, нещо неприсъщо за предишните му творби. Това по моему е една тънка ирония към съвременната интелигенция у нас и в чужбина. След Втората световна война постоянно се повтаряха обяснения за съкровени човешки пориви под шапката на Едиповия комплекс и всякакъв друг род сексуалност. Еротизацията, да не кажем порнографизацията на мисленето, на художествената образност стана своеобразен неписан закон. Откровенията за човешкото същество бяха насилствено потапяни в тази атмосфера. Изглежда Стефан Гечев създава сходни сюжетни ситуация, за да ги обезсили отвътре, за да свали от тях некрасивия декор и да покаже, че в крайна сметка общуването между хората, независимо от какъв пол са, е общуване между души, сърца, мисли, характери във величествената прегръдка на всемира.