ЕДИН ДЕН НА МЛАДОТО "СЕМЕЙСТВО"

Георги Календеров

web

Това беше любов от пръв поглед. Дойдох в заведението като клиент, да се позабавлявам. Програмата започна и аз като бивш танцьор исках да я видя. Слай беше част от нея. В очите му съзрях нещо сходно, еднакво изстрадало и си казах: "Той ще е!".

Така започва историята на Рей, едното от момчетата, които на 2 февруари тържествено се венчаха в пловдивския микс-клуб "Калигула" и побъркаха града. Всичко си беше както си му е ред - размяна на пръстени, шампанско, викове "Гооооорчииииво!", акомпанирани от звучни целувки с език, кумове, хоро, а даже и дама, дегизирана като общинска служителка с книга, в която младоженците ще трябва да турят по един подпис.

Мероприятието, след което вече Рей и Слай с чиста съвест могат да се наричат омъжени, мина повече като част от шоуто, отколкото като нещо свръхсериозно, защото, знаем, в България гей-браковете не са законово регламентирани. Това обаче не попречи на общинските съветници от ВМРО да вдигнат страхотен скандал със заплахи, че "Калигула" ще бъде затворен. Вестниците излязоха със заглавия от сорта на "Пияни гей-сватбари препълниха клуб" и "ВМРО: Навремето бесехме педалите като предатели".

По тоя повод отиваме на гости у въпросните предатели, които според великомакедонската революционна организация трябва да бъдат обесени. На електрически стълбове, вероятно.

Рей и Слай изглеждат като съвсем нормални младежи. Рей (булката) е 20-годишен красавец с изрусена коса. "Ето, педалът си е педал!", би възкликнал всеки балканджия с интелект малко под средното ниво, който не знае, че всъщност Рей не само изрусява косата си, а и сменя цвета й доста често. Слай (21) също е "колоритен", в смисъл човек, който обича да сменя вида си, примерно колорита на главата си.

Първоначално двамата отказват да говорят пред репортер. Достатъчно се било шумяло около тях, достатъчно обиди били прочели и чули за себе си, достатъчно компрометиращи снимки се били появили в печата. Освен това какво щели да кажат техните родители! Доводи от типа "Вие вече сте популярни и няма как да избягате от славата си" и "Нека най-после читателите да видят един правдив ваш образ" не помагат. Трябва да се прибегне към лошото. "Вижте сега, материалът тъй и тъй ще се напише. От това дали ще се съгласите или не зависи само дали ще се даде и вашата гледна точка. А най-лесното е да се отиде при Стойчо Кузев (съветник от ВМРО) и да видим после кой ще се поклаща обесен по стълбовете, като преди това загуби работата си в "Калигула", без шанс да работи повече където и да било. То аслъ и кой ли ще ви вземе на работа в България, след цялата тая дандания! Така че...".

Готово! След 5-6 (педалски) тенекии срещата е уредена. Двамата са настроени да говорят възвишени неща. Темата е за любовта. Няма начин.

Започва Рей: "Бях против булчинската рокля, но приятели настояха - по-атрактивно щяло да бъде така. По принцип ние се чувстваме глупаво, когато трябва да се обличаме като травестити". Трябва? За това ли се говори, че сватбената церемония била по настояване на управителя на заведението Тони, ей така, да се отбележи по някакъв начин Втори февруари. Нима хората ТРЯБВА да се омъжват един - другиго, само за да се направи реклама на кръчма?

"Връзката ни е от 8 месеца и се гради на взаимно доверие и любов. Досега в личен аспект не сме имали никакви сериозни проблеми" - разказва Рей.

ОК, а каква е рецептата за дълголетие на една любовна авантюра? - тъп въпрос, в хармония със семплото изказване.

"Рецепта? Най-напред трябва да има любов, иначе връзката става начин на живот или навик. Под любов се разбира да имаш желание да бъдеш с някого, а не само да стои до теб и да го използваш. Чувствата не трябва да бъдат комерсиални, а чисти чувства" - и тъй нататък. Слай се опитва да дефинира неща, трудни дори за хетеросексуален поет от времето на смъртта на младия Вертер.

Да минем към нещо по-така. Един ден на младото семейство. Младоженците се прибират край семейното огнище към 6-7 сутринта, капнали от изнурителната работна нощ на коловете и в клетките на "Калигула". По принцип спят до 17-18, ако нямат някакъв личен или служебен ангажимент: Репетиция, ходене при шивачка, изковаване на нови песни, танци и индивидуални номера. ("Педалски номера" - би креснал споменатият вече балканджия.) А личните ангажименти, личните?!? "Разходка, вечеря, обяд с приятели, купон, рожден ден... Трябва да има личен живот, иначе човек се изхабява, изчерпва се" - разфилософства се Слай.

Между другото кой у вас готви? Булката ли? - стигаме до най-инфарктния въпрос. "Не, ние и двамата не обичаме да готвим. Предпочитаме да си го донесем отнякъде. Имаме доста различни вкусове, така че готвенето трудно може да стане".

А какво мислят за ВМРО, за бесилките, дето им готвят (простете, господин Кузев)? "В едно общество някой да каже за даден човек такава фраза, това говори за ниска интелигентност. Той значи се интересува от нечия сексуалност. Каква партия може да бъде това, което се интересува от хорския секс! Всички ние правим секс, едни така, други - иначе! Но когато партиите почнат да ни надничат под юргана, това значи, че те са антисоциални и антидемократични и че нямат бъдеще в тая държава" - категоричен е Рей. Той като млад човек нямало да гласува за тях, а бъдещето било на младите, без оглед на сексуалната им ориентация.

Бъдещето... Отговаря Слай: "Занапред ще бъдем възприемани съвсем нормално. А бесилките отдавна се смятат за отживелица и най-малкото признак за ниска култура. Вместо да вграждат стимул за по-хуманно развитие на хората, те стряскат хората" - нерви се младоженецът. Това, че двама се обичат, не засягало политиката.

Въртят, сучат и все около тая пуста любов! Рей: "Преценил съм, че това е човекът, който може да ми даде истинска любов. Защо тук да говорим за сексуалност?".

Ами жените? Какво им е на жените? И двамата са имали романси с жени. Влюбвали са се по веднъж в жена и тя им е причинявала неимоверно страдание. Когато Слай (тогава Станислав) се върнал от казармата, заварил неговичката сгодена, на всичкото отгоре за негов приятел. "Нещо, което ме е наранило и от там е тръгнало".

Рей, познат на приятелката си като Христо: "И аз по същия начин, но не че е заживяла с друг! Просто се отдръпна от мен. Имах незначителен контакт с човек от същия пол и открих нещо много истинско" - казва той в потвърждение на древната българска поговорка за онова психофизично състояние, в което човек нещастен нямало.

И ето че идва денят, в който Рей "съзира" Слай. "Казах си Той ще е! Постъпих на работа, за да спечеля приятелството му, или нещо повече... Не можехме да изкажем чувствата си с думи, затова отидохме в най-близкия интернет-клуб. Там с помощта на пръстите и клавишите споделихме един с друг, че сме готови да бъдем заедно завинаги".

Любов завинаги? Да не повярваш! Кой казва такова нещо в началото на Двадесет и първия век? И не е ли тая категория безвъзвратно отмряла като едър и тромав биологически вид, ударен от силна метеоритна градушка? Както и да е. Тук може би трябва и разказът ни за тях да приключи с евентуалната въздишка на нашия приятел балканджията: "Ех, така е то, човек, и добре да живее, пак омъжва се!"

Рей и Слай, прегърнати отиват на шивачка.

© Георги Календеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.06.2001, № 6 (19)