ЕДИН ДЕН В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕЖИТИЕ В АТИНА

Георги Калндеров, Дилян Вълев

web | web

Тоя снощи така хъркаше, направо клатеше масата, разказва 23-годишен ямболлия, постоянно живеещ в българското общежитие на ул. "Менандру" в центъра на Атина. Борис е там повече от месец, работи за заплата 400 евро, 150 от които отиват за спане с още 6 души в стаята. Четирима от тях се надпреварват в дисциплината "Мощно хъркане". Тука е така, обяснява Борис. Тука е като в Горите Тилилейски. Ама ние сме дошли в Гърция, за да се мъчим, така че, щем или не щем, ще трябва да свикваме.

Без съмнение носителят на палмата в първенството по надхъркване е 55-годишният Ангел от Ботевград. Докато надава страховити ревове, той всъщност сънува милата си 125-килограмова женичка Малина, която също трябва да започне работа в Атина като гледачка на стара баба. Ангел е от така наречените "стари" в Гърция и затова вече има изградена стройна система от възгледи за живота. Казах на жената: "Жена, ако не дойдеш веднага, някоя черна маймунка ще папа еврото" - обяснява ботевградчанинът. Когато обаче самата Малина се появява, всички в стаята недоумяват какъв късмет могат да имат някои хора в избора си на половинка.

Цената на общежитието е само 5 евро на вечер, ето защо желаещи да спят в него се намират предостатъчно. В чакане да се освободи място, някои даже прекарват по 4-5 вечери на стълбишето. Бизнесът се върти от Андреа, около 50-годишен атинянин с малки очички и вид на чирак. Можеш да разбереш, че той е собственикът, единствено по отношението на персонала към него. Дясната ръка на Андреа се казва Тошко и много държи всички обитатели на "Менандру" да разберат, че той е предан на шефа си, като че ли гъркът му е най-любим брат. Лоялността се излъчва от него на такива талази, че човек може да се просълзи от умиление.

Естествено, общежитието избягва да издава касови бележки. Парите се прибират лично от Андреа (когото мнозина наричат Андреа Селесте). Той влиза в стаите, в които основно се пие, пуши и играе шах, като крещи на почти перфектен български: "Аз съм тука". Това означава, че хората трябва един по един да се наредят пред солидното бюро в коридора, където обикновено се организират турнири по табла, и да остави своята "лепта" от 5 евро. Получавайки парите, Андреа почти винаги казва: "Блягодаря много! Ти си добър човек! Айде сега бега оттука!". Което значи: "Разговорът ни приключи. Ако искаш разписка или фактура, моля, има достатъчно хотели за по 150 евро". Следващата реплика най-често е насочена към Тошко и тя най-често е "Пет цифта! Пет цифта!". Андреа се радва като малко момченце на това, колко лесно му се удава българският. И то наистина трябва да му се признае.

Сред редовните обитатели могат да се отбележат няколко различни типа. Най-често срещаните са старите пушки, които висят всяка сутрин на платията вече години наред. Те почти до един са нелегални и са наясно с нещата. Като 43-годишният Стефан от Сливен, който работи каквото дойде вече трета година. "Афиндикото, ако види какъв апартамент имам в Сливен, няма да повярва, че съм дошъл тука да му работя - той се свира в три стаички, аз имам пет", разказва Стефан, завръщащ се от работа. Видът му не е преуморен обаче, а по необичайната разговорливост човек може да се досети, че днес работата е имала естество, различно от остъкляването на тераси. Просто завалял дъжд и шефът решил да приключат по-рано. След което седнали у тях да се почерпят. "Той е много свестен човек - разказва Стефан за афендикото. - Арабин е, ама е арабия. Сега отивам да закова нещо от българския контингент. Тука всички са много загорели. Изкарват някой и друг месец, намразват гърците, и българите почват много да вървят". След което повтаря всичко казано още няколко пъти и нашият човек поема на лов за вампири.

В общежитието се срещат и много видимо посърнали хора. Това са тия, с излъганите надежди. Отдалеч може да се прочете как погледите им говорят: "Къде съм попаднал?" От този тип е Тодор. Той е от Нова Загора и дълго време е заемал ръководна длъжност в лесничейско стопанство. Заповядвал на 16 души. "Е, сега на тебе ще ти заповядват - успокояват го. - А мога ли да му махна една лопата в главата" - пали се той.

Обикновено хората от неговия тип прекарват десетина дни, лежейки по леглата на общежитието, като отлагат всички ангажименти по намиране на работа за следващия ден, затъват в депресия, накрая парите им свършват и те си тръгват. Милена е на 37 години и е от първите, най-оправните. Тя току-що е приключила поредната си работа по островите и сега е решила да се отдаде на заслужена почивка. С триста зора си е взела парите от афендикото, след като две години я лъгал, че ще й плати. "През цялото време вземах на вересия от бакалията, бабата допълнително ме лъжеше, постоянно надписваше - аз взема осем кутии цигари, тя ми пише стек. Отгоре на всичко постоянно правеха проверки. Като дойдат ченгетата лятно време, крия се по багажниците на колите. Зимно време като ме сварят в кухнята - хайде в хладилника! Ама първо го изключвах." Тя напълно потвърждава думите на Стефан относно способностите на гърците. "Аз на един мой шеф му виках: "Г-н Две минути". Защото той за толкова време свършил, докато я ближел по рамото.

Сред открояващите се членове на българското общество е и Йоско. Той е от Раковски, работи същото като останалите - каквото падне. Жена му също е в Гърция, живее при семейство. "Преди да дойдем тука, жена ми хич не псуваше, казва Йоско. Сега псува повече от мене. И аз й викам: "Да ти ... мамата!". Като всеки достоен гражданин на Раковски и вярващ католик, Йоско никога не се разделя с ножа си. Този ден обаче той нарочно го е скрил в нощното си шкафче, може би, очаквайки полицейски проверки по улиците. А да те хванат с нож в центъра на Атина, не е никак приятно. Това означава най-малко две нощи в ареста, ако не и директна депортация. Йоско се връща пребит от поредната размазваща работа. И какво да види: НОЖЪТ ГО НЯМА! Настава голям скандал. Как може разни глигани да му бъркат по шкафчетата, ами той ако започнел така да се рови в личните вещи на хората, какво щяло да стане! Успокояват го: "Абе, Йоско, може да си забравил ножчето на масата и някой да е решил да си намаже филия с маргарин...". Тогава този брилянтен представител на католическата общност произнася безсмъртната реплика: "Аз ранъта си моа да забрава, ама НОЖЪТ си не забравям НИВГАШ!" И, обиден, си ляга с дрехите и обувките. Впрочем за повече яснота в образа на Йоско трябва да се отбележи, че той окончателно и безвъзвратно е спрял пиенето. Дори капка не приема. Не смеем и да гадаем какво ли ужасно събитие е предизвикало това паметно решение...

Въпреки че повечето от жителите на общежитието са работили здравата през деня, на малко от тях им се ляга рано. Така че те се събират на групички по интереси - някои играят карти, други пият, трети се опитват да забият някоя временно незаета болногледачка. Денят приключва малко след полунощ, когато е угасена и последната крушка. И идват зверовете.

© Георги Календеров, Дилян Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2003, № 3 (40)