НЯКОЛКО МЕСЕЦА ПО-КЪСНО

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Търговецът на цитрусови плодове Антон Кардашев четеше на брат си Георги публикация във вестник "Експрес" край болничното му легло. Прекъсваше от време на време четенето, за да се вслуша в гръмкото куркане, което червата на Георги издаваха. Антон мислено сравняваше звука с пускането на водата от тоалетно казанче и продължаваше нататък:

"Вчера започна съдебното дело срещу Коматевската банда. Подсъдими са Вичо Печурков - Гъбата, Таньо Станев Урумбашев, Костадин Начев Танков, Дончо Кулишев и Петър Христов Беков. Както е известно, синът на Беков - Христо почина от вътрешен кръвоизлив, след като опита бягство от пловдивския арест. Според осведомен източник не било изключено някой от засегнатите да тръгне на саморазправа с роднините на подсъдимите."

- Чудя им се на журналистите - толкова загубени хора, а такива хубави идеи да дават понякога! - Георги Кардашев сгъна вестника и се вслуша в ромоленето на червата си. Дилърът помълча известно време и добави: - Брат ми, вземаме по един патлак и ги почваме наред. Дядо, баща, майка...

- Не се изхвърляй! Какво са ти направили дядовците и бабичките! - махна с ръка Антон Кардашев, който можеше да си позволи великодушие. Беше единственият ненадупчен по време на обира. Ангажимент с фирмата му за цитрусови плодове го бе задържал на борсата в Първенец.

- Какво, какво! Създали са ги! Народили са ги! Всички имат вина до девето коляно, така мисля аз - изръмжа Георги, верен на библейските принципи. Червата му се обадиха в подкрепа на думите.

- И защо да ги трепем лично? Защо да се мърсим? Защо да падаме на тяхното ниво?

- Вярно, има мангали за тая работа... - Георги осъзна, че не би могъл да се доближи неусетно дори до глухия дядо на някой от убийците.

- Има, я! Натрупали сме пари бол. Даваме ги за всякакви щуротии. За ядене, за пиене... А за справедливост не се сещаме!

Пострадалият Кардашев понечи да се засмее, но потисна изблика си, за да не му изскочат вътрешностите. Антон продължи:

- И защо да ги трепем всичките? Че то вестникът ни е написал кого трябва и кого не трябва. Трябва например тези, които са написани в статията, а този, който е написал статията не е необходимо. И то не е хубаво да ги трепем веднага. Ще ги съдят поне година. Ще им дадат минимални присъди. На един десет, на друг двайсет. Повече няма да дадат, щото те с нашите пари и с парите на другите не може да не са си опекли работата. Влизат значи в пандиза. Почват да броят. Броят, броят, броят... Струва им се, че всичко все пак ще свърши, пишат по стените "Уво 07". После, разбира се, се отчайват. Срокът, който остава, обаче им се вижда твърде дълъг. После, след някоя и друга година, се появява надежда. Нали, времето си минава. Ще почне да му се вижда краят на времето, ще си рекат момчетата. "Още десетина години и край. Край, край, вече наистина край." И в този момент идва мангалът от килията в другия край на затвора. Пита: "Бате, да помниш Гошо Кардашев, дето го утепахте пред бюро "Тико"?". Оня ще се опита да му каже нещо и още преди да е успял - хоп!, получава обущарско шило в гърленцето. Много неприятно се мре от такова нещо, Жорж! - Антон Кардашев се умълча. Спомни си, че и смъртта на брат му няма да е по-лека. Дискретно погледна към него, но не забеляза Георги да се е разкапал от думите му. Наместо това се усмихваше загадъчно. "Като човек с единия крак в гроба", неволно направи сравнението Антон. Стори му се, че дори вижда ореол над главата му. Георги продължаваше да се усмихва.

- Какво има? - попита брат му.

- Моята смърт няма да е по-лека, Тонка! Няма да е и толкова далеч...

- Недей да приказваш глупости!

- Къде ме виждаш след няколко години? Та аз до края на тази няма да изтрая... Ще си умра ей тъй, без да съм получил възмездие за смъртта на Митака.

- Изобщо няма да умираш.

Георги издаде внезапен стон и се сви на леглото си. Из стаята се разнесе воня. Беше се изтървал за пореден път. Антон знаеше, че в такива случаи е най-добре да се изчака да мине кризата. После сам ще отиде до банята, сам ще почисти... Направи се, че нищо не е разбрал. Пък и какво толкова се е случило. "Братски лайна", рече си наум. А на глас каза:

- Сега си зле, но ще се оправиш.

- Няма да се оправя - едва промълви Георги. - Искам обаче, като умра, да отмъстиш за мен и Митака. После на оня свят ние си знаем как да им го върнем още по веднъж...

Този път стенанието бе оглушително.

Раненият Кардашев се смъкна на пода, опитвайки да обгърне ушите си с колене.

Ненадейно болката изчезна. Георги се почувства като тръба от канализацията. Бълваше и отгоре, и отдолу. Усещането бе ново за него: сякаш всичките му вътрешности изтичаха и скоро щеше да се окаже само една празна торба от човешка кожа, облечена в дрехи и с лице, смачкано от липсата на каквото и да е между ушите.

"Сигурно устата ми мирише на кенеф. Доживях и лайна да драйфам" - въпреки горчивата мисъл, с облекчаването, сконфузването се изпари.

Пое дълбоко дъх и каза, примирен като светец:

- Така ще е вече...

>>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001