ОСЕМ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Целия ден Силвия хвърляше нетърпеливи погледи през прозореца. Изобщо не вярваше, че ще срещне Христо отново. Силно се изненада, щом го съзря да слиза от фиатчето си още в пет без десет.

Усещането, че чакат нея, я поласка. Мина й през ум, че появата му сигурно ще раздвижи скучното й ежедневие. Мислите й се смесиха с гласа на преподавателя. Обявяваше края на часа.

* * *

- Чувствай се като у дома си! - каза Силвия, след като го въведе в квартирата. Таванската стаичка, вещо подредена от младата обитателка, изглеждаше по-голяма, отколкото бе. Вътре се намираше всичко необходимо: бюро с лампа и етажерка, тъпкана с медицинска литература, легло с покривка, изпъната до съвършенство, огледало с гримове и бебешки кремове за лице, постери на "Мили-Ванили", "Депеш Мод" и "Дюран-Дюран", портативен телевизор "Юность".

През завеската вероятно се минава в кухненски бокс, предположи Христо.

- Ей сега ще направя капучино - подскочи Силвия и хлътна зад пердето.

Христо се доближи до миниатюрното помещение и видя момичето да тършува из всички шкафове, сякаш за първи път влязла в собствената си кухня. Първо Силвия вдигна капака на бяла порцеланова съдина и из цялото помещение се разнесе миризма на джоджен.

Внезапно се извърна.

Зениците й се разшириха. И колкото повече Христо приближаваше тези зеници, толкова повече те се уголемяваха.

"Отваря се" - каза си наум той.

Загубила самообладанието си на законна наемателка на таванската стая, Силвия се облегна на печката. Превъртя копчето за котлона на нула. Бе твърде нагорещено.

Христо я прегърна силно.

Бръкна под полата й и с едно движение разкъса бикините.

- Ще ти купя нови - говореше право в ухото й. Гласът му бе едновременно шептящ и грапав като на певец от "Сан Ремо". Знаеше, че с този номер може да си докара дори свирка от еднокрак циганин във влакова тоалетна. Силвия се разтрепери, когато изпращяха блузката и сутиенът й. Показа се едната й гърда твърда и същевременно поразително мека.

Христо вдигна на ръце момичето. Тя уви крака около кръста му. Той майсторски завъртя задника й и го отпусна. Силвия се наниза, като че ли без да иска и единствено благодарение на собствената си тежест. Провлачи стон. Стори й се, че душата й излита с него.

Чукаше я прав, опрял се на печката.

Жегата в бокса не впечатляваше Силвия, но за Христо тя стана непоносима.

Понесе момичето към основната стая. След тях падаха табуретки. Етажерката рухна и всички учебници се разпиляха. Силвия помете с крак кремовете от шкафчето пред огледалото. Христо я сложи на леглото. После я смъкна на пода заедно с покривката. Тя се затресе като жертвен агнец, на който току-що са прерязали гърлото.

Христо усети, че тя не е на себе си. Спря да се движи. Заприлича му на риба, клъвнала въдицата със задника си, клъвнала завинаги.

"Тя била девствена!" - възхити се Христо, свършвайки.

Онази не реагира по никакъв начин и това леко го уплаши:

"Сега пък да не се куртулиса?".

Натисна сънната й артерия, да провери. Пулсираше.

Силвия се размърда.

"Значи просто се е втечнила".

Погледът й беше бистър.

Наведе се да оправи панталона и гащите си. Бяха се заплели около обувките.

Вече не се интересуваше от нея. Нито дали ще се изкъпе, нито какво мисли, нито къде ще се дене.

Стигаше му толкова засега. Седна и затвори очи.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001