ДЕВЕТНАДЕСЕТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

- Превъртял е ключа и не мога да вляза! - обясни съквартирантът на Гаджонов Красимир Делибазов на съседките, наизскачали да видят какво става. Делибаза блъскаше на почивки точно от половин час: - Сега се прибирайте по дупките! Бързо! Бързо, да не ви почна!

Звънна още веднъж продължително. Дръпна се две крачки назад и с все сила ритна шпертплата, съвсем до дръжката. Голяма летва от рамката на вратата се откърти и бравата тупна вътре. Попадаха трески по килима. Делибазов се придвижи на бегом до малката стая, където Гошо Гаджонов лежеше по гръб с отворени очи на кревата.

- Гаджон! Гаджон, жив ли си, бе?

Едва-едва мигна с едно око.

- Какво ти е станало, бе Гаджон! Аз съм, Делибаза.

Гаджонов опита да се засмее, но от устата му излезе хъркане. Делибаза се успокои. И друг път го бе виждал пиян. Да лежи и да гледа тавана. Ако не пийне нещо, сигурно ще умре. Сега още не е мъртъв, но не е и жив. Не спи, но не е и буден. Делибаза донесе водка и бирено шише вода. Докато Гошо гълташе спиртното питие изцъклен, съквартирантът му обясняваше:

- Разбрах, че Христо е решил да те убие. Цяло "Коматево" говори. Нещо сте се карали за пари...

- Не е за пари, Делибаз, за оная путка е - промълви Гаджонов едва след като пресуши бутилката. После се облегна назад и само гледаше празното стъкло. Делибаза проумя намека и отиде до банята да налее още.

На прага на разбитата врата се бе появил Беков, в ръка със зареден "Макаров", предпазителят свален. Гошо Гаджонов го видя, но нищо не можа да каже, затова само се усмихна.

* * *

След всеки изстрел тялото му подскачаше в леглото. Първо се надигна главата и между веждите цъфна точка като на омъжена индийка, после трепнаха гърдите му - три пъти. Последните два куршума се забиха - може би заради внезапна мъка и разкаяние в душата на Христо - в гръбнака и опашката на жертвата. Благодарение на заглушителя трясъци не се чуха и предпазливите стъпки на измъкващия се Делибазов отекнаха в мъртвешката тишина. На фона на светлия правоъгълник на разбитата врата се открои силуетът му. Христо стреля два пъти в краката на Делибаза и веднъж в задника. Докато приближаваше сгърчения съквартирант на мъртвия си приятел, Беков сложи нов пълнител. Обърна тялото на Делибаза и се наведе да го разгледа:

- Ти пък какво търсиш тук, гад? - възмути се, щом го позна. Оня отдолу гърголеше нещо. Опита да скрие лицето си с ръце. "Не ме убивай! На никого няма да кажа!", означаваше жестът му. Но Беков не го разбра правилно.

И стреля в сърцето.

* * *

- Не мога да дойда бе, Бекче. Нещо съм грипясал - възрази по телефона Костадин Танков.

- След десет минути те искам тук - Беков бе непреклонен. - Много ми трябваш. Свърших една беля.

- Каква беля?

- След десет минути казах. - В слушалката на Танков връзката припука и прекъсна. Той махна компреса от челото си, дотътри се до банята и няколко минути храчи и плю в мивката. Навлече се съмнително топло за месеца. Отказа да връзва обувките си, понеже всеки път, щом опиташе да се наведе, му се завиваше свят. Вън мръкваше. Спря такси, помоли шофьора да пусне парното.

- Ти да не си нещо болен? - попита таксиметърджията. - Да не ме заразиш нещо?

- Не. Просто съм настинал. Имам температура. Просто съм настинал - каза Танков. Но оня не го изпускаше от очи. Отвори прозореца на жигулата.

- Моля ви се, затворете прозореца и пуснете парното. Ще ви платя двойно - болният силно се разтрепери. - Ще ви платя двойно. - Шофьорът се направи, че не го чува. Тогава Танков опря малка ножка в гърлото му и се усмихна по посока на огледалото. На рамото на таксиджията капна грипозен сопол.

- Моля ви се, да си имаме уважението! - каза Танков.

На слизане откъсна микрофона на радиостанцията му, обърса носа си със столевка и залепи банкнотата на челото на шофьора. Влезе тичешком в двора, ограден от скачените блокове на "Братя Райт".

* * *

- Бекче, какво си правил тука бе, майна! - Танков разглеждаше двата трупа, проснати в хола и покрити с чаршаф от кръста нагоре. По краката на Делибаза имаше кичури коса и мозък от Гаджонов, който се бе изтърсил по време на смъкването си от леглото. Беков искаше само да обърне изцапания дюшек, а омаза всичко.

- Завий ги малко, да не мръзнат - каза в отговор той. - А сега помогни. Или искаш и теб да завия? Ау, как сме настинали!

Беков и Танков опаковаха останките на Гошо в плътен жакардов килим, непомитан, откакто квартирантите се бяха нанесли. С усилия сгънаха надве вкочаняващия се труп и опитаха да го натъпчат в раклата - да не бие на очи още от вратата. Другият загърнаха с одеалото от леглото, на което умря Гаджонов.

- Вземи парцал от банята и избърши стените и пода в хола и коридора. Чакай! Първо си вържи обувките!

Този път Танков се наведе лесно. Каза си, че оздравява. Добре щеше да е и ако остане жив. Много неща му се удават, чак след като станат задължителни. А щом Беков кажеше нещо, то наистина бе задължително. За всички. Обувките сами се вързаха. После стените и подът сами се измиха.

Христо закова летвата, оправи бравата и щракна с ключа на Делибаза, после махна на Танков.

Седнал на един фотьойл, Танков се вслушваше в грипозните си хрипове и се чудеше дали да отиде на лекар. "Не, по-добре не!" - мисълта премина с бучене по отсечката между двете му слепоочия. После прогори останалото му съзнание. Лекарят ще му предпише антибиотици. А те са вредни за здравето. От антибиотиците някои мрат. По-добре да слуша и да изпълнява: човек никога не знае от какво ще се излекува и какво може да го скапе напълно...

* * *

- Предлагам тук да бъде вечният дом на Делибазчето - каза Беков, рязко удряйки спирачките на фиата си край пропастта. - Слизай!

Танков бе пребледнял и чувстваше сърцето си в ушите. Измъкна се от колата, олюля се и се завтече да помогне на боса си. Делибаза, увит в одеало, лежеше по гръб в багажника. След като го поставиха на земята и го разопаковаха, Танков посочи отворените му очи. Иначе чаровен и синеок, сега мъртвецът имаше ужасен поглед: ирисите му бяха почти посивели и някак размити, бялото около тях бе станало жълточервено. В тези очи нямаше упрек, нямаше и въпрос. Нямаше нищо.

- Бекче, няма ли да му ги затвориш бе, майна?

- Скоро няма да има нито очи, нито глава - отговори Христо. Отиде отново до багажника и донесе оттам туба с бензин, капсул-детонатор и широко една длан руло скоч. - Това нещо като гръмне, Танк, и бензинът като гръмне от Делибаза няма да е останало и за една кавърма.

Вихърът в главата на Танков го освобождаваше от всякакви по-задълбочени разсъждения във връзка с това, което се случва.

Момчетата омотаха главата на трупа с тиксото, залепяйки отдолу детонатора и запалката. На гърба му привързаха тубата. Идеята на Беков бе, щом бомбата гръмне, тубата да се подпали. Така щеше не само да изхвърчи главата на Делибаза, но и тялото му да се стопи под формата на примерно въглищна шлака.

Христо прерови джобовете, прибра портфейла с паспорта и шофьорската книжка, свали от ръката му часовника, откъсна златното синджирче от шията. Делибаза нямаше много пари в себе си - 215 лева.

- Вземи, пий едно за негово здраве и за бог да прости. - Беков подаде банкнотите на Танков - Бог да го прости! Той черпи...

Разгледа синджира. Бе стандартен, какъвто може да се купи от всяка сергия. Връчи му и него:

- А това дай на Силвето. Прати й много здраве. От мен.

Танков се позачуди дали да хвърли нещата в пропастта, или да прекръсти трупа с едно "Амин", но Беков го изпревари. Щракна със запалката си фитила на капсул-детонатора и ритна тялото от ръба, след като се убеди, че всичко гори нормално.

Секунди по-късно отдолу се чу взривът. Делибазов бе тупнал в момента, когато бомбата избухна. След малко до него се приземи и бензиновата туба. Бе се отлепила от гърба по време на полета.

- Айде, вече си свободен - каза Беков. - Лекувай се, че скоро ще те викна и за другото погребение.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001