ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКОТО ПОРНО ПИСАНЕ

Георги Календеров

web

От скромната кариера по страниците на порнографските издания ми е останало едно писмо от главната редакторка на седмичника "Чук-чук". В него тя споделя възхищението си от моята способност да боравя с пишеща машина - умение, което очевидно е в изключително сериозен дефицит сред кореспондентите на вестника. И още едно писмо получих - от редактор в "Хай клуб" - вече в жанра "учтив отказ": "Пич, разказът не става. Човекът, който ги подбира тия работи, каза, че е готин, ама има прекалено много пряка реч. Напиши нещо друго до един месец, докато той е в отпуска и ще ти го пусна аз".

Две писма, два документа, чието подробно анализиране би могло да се окаже достатъчно за проумяването на технологиите в съвременното порно писане: да се ползва машина (е, може да се пише и на ръка!), да има по-малко пряка реч (тъй де, героите да си приказват ли са се събрали, или работа да вършат!), да се побърза, докато шефът е в отпуск, тоест да имаш връзки... Дал Господ особености и специфика!

Но нека тръгнем малко по-отдалеч. Преди време от прокуратурата накарали екип филолози, начело с Георги Господинов да изкажат експертното си мнение по въпроса "Са ли романите на Христо Стоянов порнография?". Вещите лица отговорили, че не, не са. Сравнени с куп неща на Буковски и Х. Милър, текстовете даже изглеждали твърде срамежливи, изчервени и със сведени очи. Доближавали се до маниера на Бокачо в стремежа си да се изразяват с колкото се може повече евфемизми. Любопитен факт е, че в обвинението си срещу набедения порнограф магистратите цитирали най-безобидните клишета като "прасковката й" и "мъжествеността му", а пък пропуснали далеч по-мерзкото и възмутителното според една по-широка общественост: "тя почеса котенцето си". Сигурно са си помислили, че идва реч за домашен любимец!

Споменаваме тоя пример, не само защото някой е нарекъл порнографски така наречените романи на Стоянов. Те по-добре да се определят като публицистика с претенция да тласка читателя към ръкоблудствени прояви. Освен че са в жанр, който сме свикнали да четем из периодиката, те се и точат в еднообразни поредици. Но тъй или иначе и в тая "сериозна литература", и в текстовете по порновестници и списания отсъства каквато и да била еротика!

Въобще има ли в българското писане еротика? Алберт Бенбасат в капиталния си труд "Българска ЕРОТИАДА" упорито защитава тезата, че имало. Няма да спорим с него, макар че тя цялата ни работа е като оная рима на Петко Славейков - "ненки-двенки". Изброил класикът ненките на лирическата си героиня и го блъснала в главата една еротика, та се невидяла. Но какво ли щеше да напише Дядо Петко, ако тия ненки бяха тринки? Или осемки?

Във връзка с евфемизмите Господинов казва, че в наше време слабият писател се познава по това, че на маса речта му може да бъде доста вулгарна, изпъстрена с най-невъобразими "неприлични" думи, но когато седне пред така наречения "бял лист", най-изненадващо за самия него той бива заслепен от неговата "белота". В това си заслепение "писателят" загубва способността си, с която се е отличавал като Христо Стоянов в компания, и из текста плъзват "котенца" и "катерички", търкулват се "прасковки".

Този стремеж към евфемизиране е характерен за най-широк диапазон български текстове: и в литературата, и в периодичния печат. Даже Бенбасат признава на едно място в книгата си, че "Не-сексуалността на възпитанието в обществения живот води до не-еротизъм в литературата", тоест моралът, насаждан у нас най-убедително от православната инквизиция, описана в "Антихрист", е причината в литературата ни да няма еротика. Това разбира се не е непременно лошо. Даже стремежът към непременното евфемизиране на речта може да произведе и забележитечни изречения от рода на "снощи осъществих полов акт на пейка в междублоковото пространство", или "отивам да се разходя по брега на Безкрайната морска шир" (разбирай - да "осъществя полов акт" на плажа). За съжаление подобни достижения са рядкост.

Не се е родил още човекът, който със задоволителна точност да дефинира понятието "порнография". Когато обаче заговорим за българска порнография, задачата на добросъвестния изследовател става наистина мъчна. Затуй с голяма доза безотговорност с тази квалификация можем да закичим и съвременната жълта преса. В нея освен порнографията (снимката на Луканов с постмортална ерекция в моргата - "Нощен Труд", безкрайният лов на хомосексуалисти във всички броеве на седмичния "Шок" и тъй нататък), забелязваме и известен напън да се пише журналистика. Но технологията в създаването на този вид порно е отделна тема. Просто в България за разлика от почти целия останал свят да си писател и журналист са две различни неща (обозначавани на английски с една дума - writer). Тук даже двете гилдии се противопоставят. Журналистите, разбирате ли, се ровят в лайната, а писателите по цял ден обоняват лилии и пият езерна вода. Най-малкото доказателство за тоя конфликт беше историята с НСРТ и скандала в националното радио. Писателите решиха да накажат журналистите с поет. Той значи пише стихотворения, умее да римува слънце с грънци и следователно е по-духовен от журналистите. Сякаш никой освен Бориславов не е писал стихотворения! Всички са писали, но някои са спрели да се излагат, излизайки от пубертета.

Както и да е. Важното е, че обонявайки лилии, гореспоменатите "писатели" придобиват удивителната способност да творят не-еротика. Затова, ако има въобще някакво порно у нас, то трябва да се търси по вестниците и списанията, а не в литературата.

Ето какво четем в 18 брой на "хард" списанието "Месалина" от миналата година:

=== СЕЛСКА ИСТОРИЯ ===

ТУКА, В ЖИТАТА...

Розела е от град. И то не какъв да е. Родена е в Ню Йорк, а като реши, че е достатъчно голяма, се премести в Лос Анжелис. Надяваше се да я вземат в "Спасители на плажа". Не стана, тя се разочарова, и реши да се отпусне с една малка разходка с колата. Обикаляше както си иска, и не забеляза кога е свършила бензина.

Огледа се и разбра, че работата е сериозна. Пътят беше пуст, колкото си искаш, отстрани имаше някакви огромни ниви с жита и ливади. Розела [, която] винаги бе мислила, че млякото се добива в млекозавода, не забеляза никой, освен няколко ниви в далечината.

Поскуча малко с тубата в ръка, поразмота се около колата. Изведнъж се сети, че в чантата има играчка за голямо момиче. Измъкна я, поразсъблече се малко и започна да си пъха играчката където намери за добре.

Така и не разбра откъде се взе тоя с лопатата. Розела не беше от срамежливите, но се оказа, че тоя тип говореше много лошо английски. Успя да разбере, че бил от някаква страна (а не беше ли бензиностанция?), наречена България. И той бил гражданин, ама тука като емигрант му връчили една голяма лопата, и ще не ще станал фермер. Розела беше по бързите неща, пък и не успя да запомни откъде беше тоя, пък и името му така или иначе не можеше да се запомни, затова набързо смъкна гащеризона му. Налапа хуя му, и живо започна работа. Човекът с лопатата започна да я мести от предния капак на задния, като буташе кура си ту отпред, ту отзад. По едно време Розела си помисли, че тоя е набутал лопатата в путката й. "Няма страшно бе, лопатата ми е зачислена и не мога да я употребявам за други работи", успокои я кърският ебач.

Чак привечер Розела се сети, че стои тук заради липсата на бензин. Попита го, а нашият човек отговори: "Аз да не съм бензиностанция! Лапай тука, пък утре сутринта ще мислим!"

* * *

Това е то! Еротиката дори и в порнографските списания се търси в разни бензиностанции, туби, лопати, и дори толкова "надървени" автори го избиват на публицистика, вкарвайки като образ в порнотекста и майчицата си, родината България. Ето, тук е направен опит да се избегнат евфемизмите на три места (имаме един "хуй", един "кур", една "путка", един "ебач" и едно "лапай тука"), но като цяло желаният от автора ефект не е постигнат.

И как да бъде постигнат в страна като нашата! За да се получи качествена еротика тук, тя трябва най-напред да се понесе из въздуха ни, после и да се натрупа наративен опит в тази посока. Което в близките стотина години, като гледам, ми се струва повече от невъзможно.

© Георги Календеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2001, № 9 (22)