Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКА
web | Врати
И както бях заспал, от път и слънце смазан,
направо на тревата, край шепот на щурче,
един усърден паяк в косата ми нагази
и паяжина в нея започна да тъче.
И в ноздрите ми мравка една за миг надзърна,
с крило на скакалец дойдоха още две
и моят нос полека в мравуняк се превърна
с подземни тайни ходове, реки и ветрове.
И гущерче на припек в дланта ми се изтегна,
гнездо си сви във другата един врабец напет
и ставаше земята под мене все по-мека,
и чак в съня ми слезе високото небе.
Когато заваля, през мен дъждът премина.
Валя три дни и нощи и слушах след това
как шумоли пръстта и колко бързо никне
нагоре към очите ми зелената трева.
Събудих се внезапно от есенния вятър.
Във пазвата ми кротко заспиваше змия.
И аз є казах: "Колко е хубаво, когато
не се боим и двамата, и двамата - земя."
© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.
|