МОРЕТО

web | Врати

I.

Морето ще ме викне тази нощ.
Кавалите си бавни ще надуе
и хищната му песен ще нахлуе
в горещото ми гърло като нож.

Но няма да се махна аз оттук.
Въжета и вода ще си приготвя
и в пясъка ще грохна като котва,
разядена от слънце и от студ.

Ще слушам как отсреща то реве
и плаче като бивол в тъмнината,
как тъпче и троши огледалата
на своите вълни и брегове.

И пълната му с бързеи вода
в петите ми набити ще се стича
и бялото ми чело ще разсича,
задъхана от мрак и свобода.

II.

Морето ще ме викне тази нощ.
И аз ще видя китове, подобни
на хълмове и храмове господни,
да плуват срещу западния нос.

Ще светят като фарове в нощта
сърцата им, след чайките поели
към огнените пясъчни предели
и заливите пъстри на смъртта.

Ще искам да им викна може би,
че сушата ухае на коприва,
че въздухът и птиците убива,
че всичко само камъкът търпи.

Но китовете знаят своя път.
Ще легнат между дюните заспали
и пясъкът за миг ще ги погали,
преди и те под него да заспят.

Тогава нищо няма да ме спре.
Ръждата ще изпия аз до края
и дъното ще стигна и ще зная,
че в тоя свят така е най-добре!

III.

Морето ще ме викне тази нощ.
От бряг на бряг ще вика и ще пее.
Но аз деня ще срещна върху кея
с един забит във гърлото ми нож.

Ще бъде ясен въздухът, и свеж.
На йод и цвят бадемов ще ухае.
Морето като лавър ще сияе.
И рибата отново ще кълве.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.