ЙОНА

web | Врати

А когато ми казаха: "Ето ти кораб и глас
да възпяваш под слънцето нашата воля безсмъртна
и богат и могъщ да си дойдеш отново при нас",
аз прехапах език и в корема на кита се върнах.

Там кипеше солта и водата на всички води
и се сцеждаше тежко сълзата на вечната суша
и ухо долепил до горещите черни звезди,
аз на дъното спях и гласа на пророците слушах.

Като дъб неразлистен звънеше над мене нощта
и се блъскаха, пълни със риба и песни, вълните
и разцепил с опашка на две половини света,
под гора от фонтани без път лъкатушеше китът.

Сякаш бяха водите му дъно на друго море,
из което се блъска и гърчи от задух човека
и през мрежата звездна се мъчи глава да провре,
а пък мрежата някой към себе си тегли полека.

И видях планини и потънали кораби в тях,
на заспали жени и на град без прозорци подобни,
и разбрах, че напразно живота си в мрак пропилях
и мълчах като мида, заровена в пясъка огнен...

А когато дойдох и от бавния черен въртоп,
увенчан с водорасли и бял като бисер, излязох,
само дъх си поех - и по пътя, прелял от народ,
аз потънах в тълпата, но повече нищо не казах.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.