Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БИВОЛИ
web | Врати
Те вървяха без път.
И по сивия гръб на баира
превалиха отвъд.
А подире им аз се провирах.
Като кърлеж червен
се наливаше слънцето с огън -
и над тях, и над мен.
И сушеше тревата до корен.
Свели сънно рога,
към небето проточили шии,
те вървяха така,
сякаш въздуха цял ще изпият.
Сякаш кръг подир кръг
ги душеше светът като клетка
и невидима връв
към безкрая ги теглеше леко.
Но единият спря.
И видях през прахта и трънака
как в дерето замря
и крилата си бели размаха.
Как извърна очи
и сълза като камък отрони.
И калта доближи.
И в калта коленичи и грохна.
После падна нощта
и се пръснахме всички из мрака.
И започна дъжда.
А на другия ден ни прибраха.
© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.
|