Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВОДЕНИЦА
Елате птици, в този празен дом,
аз няма да ви взема свободата.
Сторете на пшеницата поклон
и огъня развейте в тъмнината.
Да видя и невидимата кръв,
която като камък ме търкаля
и в тъмното ми тяло като кърт
небето и земята обикаля.
О, само ако видеше и тя
една поне пролука, за да бликне
и в друга кръв, и в друга свобода
нетрайна като птица да политне.
Запейте, птици! В пещерния мрак
гърлата ви горят като фанфари,
искри хвърчат - и ето, виждам как
една от вас избухва и изгаря.
И ето - друга пърха в пепелта
и с огнен глас от огъня говори.
И вече пламват вашите ята...
Но кой небето, птици, да отвори?
Защото, както огънят лети
и в клетката на въздуха се бие,
така между дървета и звезди
горите и се мятате и вие.
Елате, птици... В кучешкия студ
на воденица някоя потайна
елате и запейте с глас нечут.
И ще ви чуя може би накрая.
О, всички ви ще чуя до една.
Кръвта си ще запаля, и главата.
И в пеещата още тишина
ще викнем ние: "Смърт е свободата!"
1986
© Георги Борисов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.02.2001, № 2 (15)
Други публикации:
Георги Борисов. Картаген. София: Жанет-45, 2000.
|