|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДНО ЗАКЪСНЯЛО ЗАВРЪЩАНЕЕлена Налбантова
Елена Мутева живее само 25 години и за това време успява да впише името си в историята на българската литература като първа поетеса; първа преводачка; първа фолклористка. Като първата българска интелектуалка. Онова, което е още по-значимо от гледна точка на създаването на модерна творческа среда обаче е, че Елена Мутева е музата, вдъхновила първия новобългарски поет Найден Геров. Не по-малко забележителен е и фактът, че едва 15-годишна тя успява да впечатли както със своята девича миловидност, така и с филологическия и политическия си усет един професор, решил се на рискована командировка из Османската империя с презумпцията, че е в състояние да мотивира и реализира българо-сръбска езикова уния. След срещата си с Елена Мутева той долавя несъстоятелността и безперспективността на това намерение. За да създадем поне бегла представа за направеното от Марина Младенова, трябва да кажем, че нейната книга се състои от няколко книги. Това е отразено както в композицията, така и в графиката. Монографията е разделена на два големи дяла, наречени Книга първа и Книга втора. Книга първа е организирана в три части, като първата и последната са разказ за пътя на авторката към темата на живота й и за усилията да събуди спомена за възрожденката. Развълнуван и често трогателен разказ за предаността и упорството, с които Марина Младенова е вървяла в продължение на години по следите на Елена Мутева и нейния род и с които е търсила съмишленици за връщането им в паметта на потомците. Именно желанието за пореден път да провокира интерес - този път към 160-тата годишнина от превода на "Райна, българска царкиня", която се навършва през 2012 г., и към 160-тата годишнина от смъртта на преводачката, която се навършва през 2014 г., кара М. Младенова да поднови работата си по темата и да подготви монографията "Елена Мутева 1829-1854. Едно закъсняло завръщане". В центъра на Книга първа са подредени и коментирани биографичните факти и догадки, проследени са перипетиите, през които преминава знанието за рода Мутеви, направена е цялостна характеристика на книжовните занимания на Елена Мутева, вникнато е с дълбоко вчувстване в контекста на времето. Тук са достигналите до нас, неуморно издирвани през годините и систематизирани сведения за семейството на Елена Мутева - баби и дядовци, чичовци и вуйчовци, братя и племенници. М. Младенова полага усилия не само да се рови из изследвания и архиви, но и да пътува до Киев, Одеса и Болград, да кореспондира с различни институции в България и по света, да се среща с десетки хора, които биха могли с нещичко да обогатят вече събраното. Книга първа включва отделни очерци за "бащиния и майчин род" и за всеки от тримата братя на Елена Мутева. "Останала рано без родители - подчертава авторката - Елена расте с братята си - с техните приятели и книги, с техните проблеми и планове" (с. 28). Много редове са отделени на наричания от съвременниците си "дълбокоучен" най-голям брат Димитър Мутев, като не само са събрани и коментирани често противоречивите и неясни сведения за различните периоди в живота му. Чрез сътвореното от Димитър Мутев в книгата фактически е изграден и образът на Болград - един от важните задгранични центрове на българската култура през ХІХ в. Макар че е трудно да се степенуват постиженията на М. Младенова, с особена важност се открояват страниците, посветени на книжовните занимания на Елена Мутева. Вниманието е насочено към проявите й като "първата българска фолклористка", "първата българска поетеса" и "първата българска преводачка, строител на новия литературен език". Всяка от тези части носи общите за цялото качества - много внимателно, компетентно и с отчитане на всички гледни точки представяне на съответния проблем. Но именно тук проличава категорично и една друга особеност на изследователката Марина Младенова - нейната максимално търсена обективност, прецизирането на детайлите, недопускането обсебилият я за толкова години образ на Елена Мутева да притъпи безпристрастното интерпретиране на наличните факти. Пример за това можем да потърсим в почти детективското разчитане и на най-дребните нюанси при търсенето на авторството на стихотворението "Тиха нощ, свята нощ" - сравнително късно открито, но твърде бързо приписано на първата ни поетеса. Въпреки цялата любов и преклонение, с които е изпълнена, М. Младенова не позволява на чувствата да я ръководят при проучването й. Като запазва документално-позитивисткия характер на своя труд, тя заключава: "последната дума... ще има един специален, детайлизиран, задълбочен анализ на изследователи, познаващи отблизо творбите на първите наши стихотворци" (с. 114). Само ще кажа, че това не е единственият случай, в който изследването подтиква читателя към продължаване на направеното.
От списък на погребани в некатолическото гробище за чужденци "Testaccio" в Рим, научаваме, че на 14/27 април 1841 г. на 19 години във Вечния град е намерил смъртта си Никола Мутев, молдавски поданик и търговец (Генеалогия б.г.). Последните думи биха могли да разколебаят идентифицирането на този младеж с брата на Елена Мутева. Но от друга страна, бихме могли да намерим и достатъчно аргументи в полза на хипотезата, че в "Testaccio" почива именно той. Ако приемем, че сведението се отнася за единия от братята Мутеви, можем да допуснем, че Никола се е отправил към Италия не толкова заради музикални интереси, колкото - подобно на други българи по това време - да търси облекчение от туберкулозата, която е бич за цялото му семейство. Тази информация би могла да се съпостави и с установеното от М. Младенова, че - както й пишат от Рим по повод на нейно запитване, "по времето, когато е живял Никола Мутев, не са съществували още нито Консерваторията... нито курсовете по различни музикални предмети към Академията..." (с. 57). Наред с това, ако приемем, че този надгробен паметник е на брата на Елена Мутева, за пръв път можем да установим, че той се е родил в периода между април 1821 и април 1822 г. Тази информация косвено потвърждава казаното от Н. Барсов, тъй като е реалистично Никола Мутев да е бил на 18 г., когато завършва І курс на лицея. В Книга втора на труда на М. Младенова са публикувани с внимателно осъвременен правопис всички книжовни прояви на Елена Мутева. Тази част, която е титулувана "Събрани творби", се открива с уточнението, че е осъществена с помощта на Марина Михайлова. Като отчетем посоченото на с. 168, че подготовката на това издание е направена под научното ръководство на Олга Младенова, а сред художниците, опитали да си въобразят образа на Елена Мутева, е и Дарина Младенова, виждаме как през годините Марина Младенова е предала своята страст към темата "Елена Мутева" и на младите жени в семейството. Книга втора прави достъпни за днешния читател преводите на Елена Мутева на "Райна, българска царкиня" и "Турски приказки" и стихотворенията "Бог", "Басня" и "Рождество Христово", поставено в раздел "Предполагаеми творби". Както е отбелязано на с. 165, "при нормализирането на правописа на изданието сме се стремили да запазим звученето на оригиналния текст", но и "да бъде улеснено възприемането на произведенията на Елена Мутева от съвременния читател". В този подход за пореден път се проявява патосът, който е родил разглежданото изследване - желанието знанието за Елена Мутева да стигне до "съвременния читател". Като един следващ блок в книгата е обособена част от 58 Приложения, заемащи 40 страници. Тук са събрани снимки от Калофер и Одеса на места, свързани с Елена Мутева и нейния род, а също факсимилета на книги и дисертации, на покани и афиши, хронология на живота на Ел. Мутева, списъци на девическите училища в Одеса и още друга най-разнообразна документална информация. В този раздел е включена и известната фотография на Димитър Мутев - единственият от големия род Мутеви, чийто облик познаваме. Желанието да си представи как е изглеждала Елена Мутева е познато на всеки, който се е докосвал до тази забележителна жена. Помня как жадно ме разпитваха одеските ми български приятели наистина ли няма нейн портрет. Това желание е водило и М. Младенова, която е събрала шест "рисунки по въображение", направени между 1959 и 2012 г. от различни художници, включително и от невръстната й тогава внучка. Тези портрети са украсили корицата на книгата. Тъй като М. Младенова си е поставила благородната цел да издири всичко, свързано с обекта на нейното изследване, тук искам да съобщя и за още една "рисунка по въображение", която ми е известна и която изпълнява много важна роля - именно такава си представят Елена Мутева българчетата в Молдова след 2001 г. Този въобразен портрет на първата българска поетеса е нарисуван от бесарабския художник Петър Томов и е поместен на с. 23 в съставения от поета Нико Стоянов "Учебник по родолюбие". Това е антология на бесарабската българска поезия от ХІХ и ХХ век, издадена в Кишинев от Департамента за национални отношения и функциониране на езиците в Република Молдова и предназначен за училищата на бесарабските български деца. Освен чрез портрета, в антологията Елена Мутева е представена с кратка биографична справка и с трите стихотворения, свързвани с нейното име. Монографията за Елена Мутева завършва с бележки и със списък на цитираната литература. Тези части имат самостоятелна и допълваща общата картина стойност. Бележките, които са общо 239, в почти всички случаи прерастват в по-кратки или по-разгърнати етюди и допълнения към основната тема. В библиографията, която обема 10 страници, са включени изследвания и документални източници на няколко езика. В заключение ще подчертая, че книгата на М. Младенова не само събира, систематизира и интерпретира всичко, известно до този момент за Елена Мутева и нейните близки. Авторката успява с неуморна упоритост да добави нови щрихи към това знание. В един случай това е откриването на смъртния акт, което променя и прави още по-впечатляваща хронологията на нейния живот. В друг случай това е акцентирането върху стихотворните фрагменти в "Райна, българска царкиня", което значително увеличава количеството на познатите стихотворни опити. В трети случай именно благодарение на дълбокото лично преживяване на събитията от живота на Елена Мутева М. Младенова строи един вълнуващ и сложен сюжет за интимните преживявания на Найден Геров, като превръща стиховете му в силно въздействащ разказ за непознати и сякаш неподозирани страни от вътрешния живот на българина преди средата на ХІХ в. Освен всичко друго, книгата на Марина Младенова се отличава с лек и увлекателен език, в който добросъвестното отчитане на фактите се съчетава с развълнувания глас на влюбената в своя обект авторка. А това прави от книгата "Елена Мутева 1829-1854. Едно закъсняло завръщане" освен информативно и увлекателно четиво.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Генеалогия б.г.: Румыния, Молдова, Бессарабия, Приднестровье. Поиск предков, родственников, однофамильцев. Генеалогия. <http://www.bessarabia.ru/necro-p.htm> (11.11.2012).
Младенова, Марина. Елена Мутева 1829-1854. Едно закъсняло завръщане. С издание на творбите на Елена Мутева, подготвено от М. Михайлова. София: Артграф, 2012.
© Елена Налбантова |