КОЙ Е ПО-ГОЛЯМ ЮНАК

Данаил Милев

web

Един рак на име Щрак излезе от реката и се запъти към гората. Той обичаше приключения, изпълнени с вълнения. Стигна до леса благополучно, но му беше много скучно.

Внезапно от шубрака щръкнаха бодли, остри като бабини игли! Рачето Щрак като истински юнак си провря главата в тревата и попита топката свита:

- Кой си ти? Какво правиш тук? Приличаш ми на бодлив юмрук!

- Аз съм Ежко.

- Аз пък - Щрак.

- Имаш щипки!?

- Аз съм рак - пръв юнак!

- Пръв юнак ли? Хайде де! Имаш щипки, ала две! - Ежко рече и отсече: - Аз съм пръв юнак, нали имам сто бодли!

Един дървар се появи, погледна ги и заяви:

- Ах, какъв подарък свеж - малък горски таралеж! Ще зарадвам мойто внуче с Ежко Бежко вместо куче...

Ракът хукна, без да чака, във атака! Щипна яростно дърваря, за да защити другаря. С гняв дърварят се обърна, рачето внезапно зърна и си каза той на глас:

- Май съм късметлия аз... Явно ще вечерям днес рачешки деликатес!

Ала Ежко припна рака да спаси и мечтите на дърваря угаси! Сто игли забоде му завчас, докато човекът ревна с глас!

Най-накрая Щрак и Ежко спряха, запъхтени тежко... Ежко каза без омраза:

- Кой ли е юнак голям, щом е сам!

Ракът го прегърна и отвърна:

Щом сме двама - страшно няма!

© Даниел Милев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2001, № 2 (15)