ИЗМИСЛИЦАТА ЗА ВЛИЯНИЕТО НА "БЕКЯРСКИ ПЕСНИ" ОТ ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ ВЪРХУ ЯВОРОВИТЕ "ХАЙДУШКИ ПЕСНИ"

Димитър Михайлов

web

През 1920 г. се празнува тържествено 70-годишнината на Иван Вазов и 50-годишнината от началото на неговата творческа дейност. Освен с организираните тържества юбилеят е облечен с невиждана до този момент текстовост - излизат множество издания, посветени на Вазов, включително и три сборника (вж. Михайлов 2016: 90-96). Победената след Първата световна война държава отдава признателността си към народния поет в търсене на своя стожер и обединител на нацията. Целта е постигната, само че това повлича след себе си серия от следващи чествания на юбилеи. Първото е само година след това.

През 1921 г. земеделското правителство организира празнуване на 30-годишния творчески юбилей на Цанко Церковки - патронът на БЗНС, певецът на селото. Правителството придава на това честване подобаващ всенароден характер. По подобие на Вазовия и този е съпроводен от издания, посветени на юбиляра. Излизат две книги за живота и творчеството му от Никола Атанасов и Георги Савчев, специално е издаден сборник с художествени произведения, спомени и статии "На Цанко Церковски". Не е случайно, че сборникът се отваря с цикъл стихове на самия Вазов. Следва се сценарият от Вазовия юбилей, с една малка подробност - величината на чествания писател не е от ранга на Вазов. И това личи в част от написаното - покрай панегериците се прокрадват и не дотам достойни за юбиляра думи, за неговото скромно място в литературата ни.

И за да бъде всичко това туширано, в някои от статиите се търсят връзките на Цанко Церковски с други значими български писатели, успоредици и влияния, та в тях да изпъкне мястото на юбиляра. Намесени са имената на Вазов и Петко Р. Славейков, на Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров, на Елин Пелин и Яворов. Случаят с последния е твърде показателен.

В юбилейните статии и книги твърдението на част от пишещите е, че Яворов в своите "Хайдушки песни" е повлиян от цикъла "Бекярски песни" на Цанко Церковски. Това твърдение е прокарано в множество текстове след това и то задълго, дори до ден днешен, остава като меродавно, без нито доза доказателствен материал.

Първи по своята категоричност е текстът на Цв. Парашкевов "Песните на Цанко Церковски", публикуван в сборника "На Цанко Церковски": "Ала любовната лирика у Церковски блика с един особен блясък и сила, с една първа по рода си у нас оригиналност в "Бекярски песни"; с тях той предхожда и се явява като добър учител на самия Яворов - един факт, който литературната критика не е имала и до сега време, случай и нужните данни да изтъкне и да прецени. - "Бекярски песни" се явяват у Церковски още към 1899-1900 г.; прочел ги от първия още ръкопис, Яворов се очаровал от тяхната сочна и буйна, естествена прелест, от лекия, оригинален по форма и чуден по изразност стих и написва - година-две по-късно - своите "Хайдушки песни" в почти същия размер и с почти същата изискана стихотворна техника, които излязоха още тогава в първата му сбирка "Стихотворения" (Парашкевов 1921: 119).

Подобно мнение, в по-скромен вид, е прокарано в още няколко текста, поместени в сборника. Т. Н. Караваневски в статията "Церковски - певец" подхвърля мимоходом: "И никъде в творенията му аз не виждам модернизъм и пустословие. В тях се пее за българското село, за хубавата наша селянка, за полето, за българската селска душа. В това отношение той е влиял върху някои наши млади писатели (Яворов)" (Караваневски 1921: 80). И следва цитат именно от "Бекярски песни".

Никола Атанасов в "От приятели - до приятели. Човека в писмата" е по-благовиден: "Обаче, с най-голямо внимание се отнасяше към Церковски любимеца-поет на редакцията - П. Яворов, който следеше всяка поетическа рожба на селския певец и искрено му се радваше и високо ценеше. Някои от "Бекярските песни" той знаеше наизуст, като се удивляваше както на оригиналната форма на тия песни, така и на тяхните мотиви" (Атанасов 1921а: 197). Но Никола Атанасов в книгата си за Цанко Церковски, излязла по повод на юбилея, не пропуска да отбележи на две места за влиянието на "Бекярскии песни" върху Яворов: "Дори хайдушките песни на Яворов едва ли бихме ги имали, ако да не беше му дал Церковски своите "Бекярски песни", от които Яворов е използувал формата и фигурите" (Атанасов 1921б: 77). И още: "По сетне и Яворов открива възможности за нови поетически творения. "Бекярските песни" на Церковски, макар да дразнеха ухото му с отклонението им от катехизиса на стихотворството, поразяват го със своеобразната си форма, с рядките си художествени средства, с оригиналните фигури и с оня дух на волност, които го подкупват да напише прекрасните си "Хайдушки песни" (Атанасов 1921б: 80).

Пак в книга за Цанко Церковки, излязла по повод на юбилея му, Георги Савчев пише: "До каква степен е силно въздействието на "Бекярски песни", може да се заключи от това, че даже един Яворов не е могъл да устои пред изкушението - повлиял се е от тая безсмъртна форма и написа "Хайдушки песни". Той, разбира се, е дал съвсем друга поетична окраска - одухотворил ги е с друга идея, но формата, опростените краски на тая форма не е могъл да прикрие при тяхното възсъздаване. Оригиналността на формата остава заслужено право на първия майстор Церковски, който сам моделира типичните ценности от народната ни ритмика, за да обезсмърти мелодията на самобитното човешко сърце" (Савчев 1921: 48).

И така през 1921 г. е предложена идеята, че Яворов в своите "Хайдушки песни" е повлиян от "Бекярски песни" на Цанко Церковски. Това се случва седем години след смъртта на Яворов. Идеята е тиражирана масирано (в четири текста, в пети само е загатната) и тя намира почва. А какви са аргументите на пишещите? Никакви. Яворов бил чел в ръкопис "Бекярски песни", макар че такъв ръкопис не е запазен. Цанко Церковски бил написал цикъла преди Яворовия и сам Яворов му се възхищавал. Кога и къде - неизвестно.

Какво показват фактите? Яворов пише цикъла "Хайдушки песни" в края на 1902 г. (вж. Михайлов 2015: 28-54) и го отпечатва в първата книжка на сп. "Мисъл" от 1903 г. Три от четирите песни после са публикувани от него в ръкописния хектографски лист "Свобода или смърт" (февруари - април 1903 г.). Цикълът намира място във второто издание на "Стихотворения", 1904 г. (книгата излиза всъщност в края на 1903 г.). Цанко Церковски публикува част от своите "Бекярски песни" година по-късно - шест в сп. "Летописи", 1904 г., кн. 3-4 и три във в. "Българан", 1904, бр. 24 и 25. Цикълът като цяло е поместен за първи път в стихосбирката му "Полски песни" от 1905 г., като и в следващи издания той продължава да го обработва и дооформя. Няма запазен ръкопис на цикъла, а и никъде после Цанко Церковски не споменава кога са написани стихотворенията. Това сочат фактите. Всичко друго е измислица.

През 1947 г. в обемния си предговор към първия том от "Съчинения" на Цанко Церковски Никола Атанасов никъде не споменава за въпросното влияние. Само споменава по повод разказа му "Севдалин", в който разказва за циганчето, което пеело еротични песни, следното: "Ето от къде се е вдъхновявал Церковски да напише едни от най-оригиналните си песни, които така допадали и на Яворова" (Атанасов 1947: 63). Затова пък Георги Цанев в книгата си "Пътят на Яворов", излязла през същата година, припомня твърденията на Никола Атанасов и Цв. Парашкевов от 1921 г. за влияние на "Бекярски песни" върху "Хайдушки песни" и пише: "Дори и така да бъде - "Хайдушки песни" са напълно Яворовски - и по дълбочина на съдържанието, и по високото качество на формата и езика" (Цанев 1947: 128).

Въпреки това съмнението остава. В предговора си към "Избрани произведения" на Цанко Церковски от 1956 г. Иван Сестримски пише: "Тук трябва да се постави въпросът за благотворното творческо влияние на "Бекярски песни" върху Яворов. Съществуват известни догадки, които ни дават основание да предполагаме, че Яворов е писал своите "Хайдушки песни" под обаянието на "Бекярски песни". По някои езикови-стилни похвати и по своя строфичен и метричен строеж "Хайдушки песни" на Яворов приличат на стихотворенията на Церковски" (Сестримски 1956: 26-27). След като припомня твърденията на Цв. Парашкевов, Никола Атанасов и Георги Савчев, все пак Иван Сестримски заключава: "Въпросът за това влияние е твърде сериозен и се нуждае от още доказателства. [...] Всичко това естествено не намалява ни най-малко цената и значението на забележителните Яворови песни" (Сестримски 1956: 27).

През 1964 г. Димо Минев, воден от искреното желание да разплете случая и да приведе още доказателства, всъщност го заплита още повече. И то дотолкова, че да остане и до днес мнението за някакво влияние на "Бекярски песни" върху Яворовите "Хайдушки песни".

В своята студия "П. К. Яворов и Ц. Церковски. Литературни връзки, успоредици и влияния" Димо Минев най-напред проследява част от кореспонденцията между двамата поети. После се прехвърля на твърдението от 1921 г. във въпросните юбилейни издания, че "Хайдушки песни" са повлияни от "Бекярски песни", като цитира пунктуално всеки един от авторите. До тук всичко е нормално. Ненормалното се съдържа в изречението му, коментиращо дълъг цитат от изказване на Цанко Церковски, записано в книгата на Никола Атанасов "Цанко Церковски. 1891-1921. Живот и литературна дейност", в който поетът си спомня времето от 1896-1897 г. и малко след това, когато пише по-голямата част от "Полски песни", "Следбрачни напеви", "Делийски песни", "Момини тъги". Ето и въпросното изречение: "Между стихотворните цикли, посочени като написани в село Батак, не са споменати "Бекярски песни", които по сюжетна линия, дух и форма са сродни с "Делийски песни", затова може с голяма вероятност да допуснем, че и те са писани през същото време" (Минев 1964: 86). Върху това допускане се гради тезата на Димо Минев, допускане, което няма никакви основания. И прави безпочвени по-нататъшните му твърдения. А те са: "Церковски отлагал печатането на редица лирически интимни стихотворения [...] из цикъла "Делийски песни", които са намерили място в печата през 1904 и 1905 г. в списание "Селска пробуда" и "Мисъл". Така може да се обясни печатането през същата 1904 г. и на "Бекярски песни" (Минев 1964: 87). Доводите на Димо Минев са за "Делийски песни" и по аналогия на тях той пренася аргументите си без никакъв доказателствен материал и върху "Бекярски песни".

По-нататък Димо Минев цитира едно шеговито писмо на Христо Максимов от 11 ноември 1901 г., в което адресатът се обръща към Цанко Церковски с "Цанко ле, младо бекярче" и това вече е достатъчно за заключението: "Става очевидно, че Ц. Церковски през 1901 г., когато бил избран за народен представител и е бивал в София, е чел на приятелите си своите "Бекярски песни" и те оттогава станали известни на Хр. Максимов-Мирчо, Яворов и други писатели, като Цв. Парашкевов и Н. Атанасов.

Иначе не се обяснява шеговитото обръщение към Церковски - "младо бекярче", като се знае, че тогава последният не е бил ерген, а женен през 1893 г., и имал вече няколко деца.

Трябва, от друга страна, да се съобразим с факта, че писаното от Цв. Парашкевов и Н. Атанасов през 1921 г. относно благотворното влияние на "Бекярски песни" над Яворов е било предварително известно на юбиляра и дори от него са били черпени някои данни, а той не е опровергал техните твърдения и това означава, че е бил съгласен с тях" (Минев 1964: 88).

Има си хас Цанко Церковски да не е съгласен - Яворов вече не е между живите и няма как да опровергае това твърдение. Нещо повече. Допускам, че всичко е тръгнало от самия Церковски, макар подхвърлящите идеята никъде да не споменават това.

Следва сравнение между "Бекярски песни" и "Хайдушки песни", като Димо Минев още в началото предупреждава: "Яворов е харесвал не всички, а само отделни "бекярски песни", от които е използувал формата, ритъма, фигурите, някои изрази и думи, които е вплел в своите също оригинални "Хайдушки песни". Че в случая е налице само епизодично подсещане от страна на "Бекярски песни", станали благоприятен подтик да бъдат изразени посредством тяхната оригинална форма дълбоко изживени чувства и настроения от хайдушкия живот на поета, свидетелствува и фактът, че Яворов не продължи да пише в същия дух" (Минев 1964: 88).

Направените текстологични сравнения между двата цикъла не убеждават, че са близки помежду си. Твърдението на Димо Минев, че "В първата "Хайдушка песен" на Яворов [...] първите два стиха на всяка строфа имат същия размер като началните стихове от строфите в трета "Бекярска песен" (Минев 1964: 89) не отговаря съвсем на истината. Близостите, които изследвачът изтъква, са съвсем външни, някои - твърде далечни, други са общи клишета от народни песни като възклицанията "леле" и "море". Изобщо текстологичният анализ-сравнение на Димо Минев не убеждава. Разликата между "Хайдушки песни" и "Бекярски песни" е толкова голяма и това се вижда още от вложения смисъл в заглавията на двете творби, а и техният дух е съвсем различен.

Въпреки че Димо Минев прави уговорката: "Вложената от Яворов идея си остава самобитна, тъй като е израз на изживяна действителност", той настоява: "въздействието на "Бекярски песни" се е оказало доста силно върху чувствителния поет, който към края на 1900 г. или през 1901 г., когато ги е чел в ръкопис (?), до написването на "Хайдушки песни" през втората половина на 1902 г. е живял с тях и благодарение на силната си памет части от "Бекярски песни" са станали волно или неволно градивни елементи в неговите дивни "Хайдушки песни" (Минев 1964: 92).

И така Димо Минев "категорично и най-сериозно" потвърждава подхвърленото през 1921 г. мнение, че "Хайдушки песни", макар и оригинални, са повлияни от "Бекярски песни". Първо, на базата на едно фриволно допускане, той потвърждава измислицата, че "Бекярски песни" са създадени преди "Хайдушки песни" и Яворов ги бил чел в ръкопис, въпреки единствената истина - цикълът на Яворов е отпечатан година по-рано от цикъла на Церковски. Друга фактология и до ден днешен няма. И второ. Опитите за текстологичен анализ-сравнение на двата цикъла не довежда до нищо повече от намиране на най-външни и несъществени прилики.

Това твърдение, за съжаление, продължава да шества из критическата литература и след това. В своето изследване "Цанко Бакалов Церковски", излязло четири години след студията на Димо Минев, Димитър Рачев Димов повтаря "аргументите" на Димо Минев и пише: "Историческата истина е тази, че Церковски създава "Бекярски песни" в периода 1897-1900 г. (?) под влияние на нашата народна песен" (Димов 1968: 154). Коя е "историческата истина", след като тя не е подкрепена с никакви исторически факти? Но изследвачът продължава: "Твърдението на Цв. Парашкевов, че П. К. Яворов се запознава с ръкописите на "Бекярски песни" и остава пленен от тяхната изящна форма, е правилно, защото това се изяснява и от кореспонденцията между двамата поети" (Димов 1968: 156). Само че в кореспонденцията им никъде не става дума за "Бекярски песни" или за "Хайдушки песни". Има една обща снимка от 1901 г. на Яворов, Цанко Церковси, Димитър Димитров, Илия Янулов и др. и нищо повече. Но това е достатъчно за Димитър Р. Димов да заключи: "Очевидно е, че още през 1901-1902 г. между Яворов и Церковски се създават здрави приятелски и сърдечни отношения. Именно тази приятелска атмосфера дава възможност на Яворов да се запознае с "Бекярски песни" на Церковски и под тяхно влияние да създаде своите "Хайдушки песни" (Димов 1968: 157).

И така подхвърленото мнение от Цв. Парашкевов е "доказано" (уж) от Димо Минев и е "потвърдено" от Димитър Р. Димов. Какво следва от тук нататък?

В излезлия през 1977 г. първи том от съчиненията на Яворов, в бележките, Михаил Неделчев пише: "...в стилово отношение Яворовите "Хайдушки песни" се доближават до ред писани по това време от други автори стихотворни творби в духа на народната песен. Известен е например случаят с "Бекярски песни" на Цанко Церковски. Яворов е имал възможност да се запознае с някои от тях в ръкопис - преди отпечатването им [...] и преди създаването на "Хайдушки песни" (Неделчев 1977: 450). И след като Михаил Неделчев цитира въпросната студия на Димо Минев, заключава: "Примерите, които Димо Минев привежда, убедително потвърждават думите му" (Неделчев 1977: 451). Същото е принесено и в първия том от събраните съчинения на Яворов от 2010 г. (вж. Неделчев 2010: 487-488).

В по-мека форма за въпросното влияние се изказва през 1980 г. и Паун Генов в книгата си "Цанко Церковски. Поет и държавник": "Едни от най-хубавите стихове, които Церковски остави като бисери в родната литература, са неговите "Бекярски песни" - песни за любовта и неволята на бекяра, на гурбетчията, на скитника, "неповолен". [...] Те звучат като нещо ново, свежо, родно в душата на "хайдутина" Яворов, който преди излизането им е бродил "с пушка бойлия" да се бие за свободата на поробените братя. [...] В душата на "Пея-революционера" лумват други мотиви - революционни. Но завладян от оригиналните игриви форми на Церковски, той ги използува, за да предаде новите си впечатления, новите си настроения, новите си чувства. [...] Така се раждат петте стихотворения от цикъла "Хайдушки песни" (Генов 1980: 146-148).

Написаното от преди оставя следа и след това. В предговора си към "Полски песни. Стихотворения" на Цанко Церковски от 1988 г. Илия Тодоров пише по повод на "Бекярски песни": "Не може да не се отбележи също и голямата прилика от този цикъл с Яворовите "Хайдушки песни". Съществува дори мнение, че Цанко Церковски е упражнил благотворно влияние върху Яворов, с когото по онова време поддържал най-близки приятелски отношения" (Тодоров 1988а: 23). А в бележките в посочения том е много по-обстоятелствен. След като цитира мненията на Никола Атанасов, Цв. Парашкевов, Димо Минев и Димитър Р. Димов, Илия Тодоров отбелязва: "Все пак трябва да се има предвид, че не разполагаме с категорични данни за по-ранното възникване на "Бекярски песни". [...] В архива на Ценко Церковски не са запазени ръкописи, писма или други документи, въз основа на които би могло категорично да се заключи, че неговите "Бекярски песни" са създадени преди Яворовите "Хайдушки песни". Самият автор нищо не споменава по този дискусионен въпрос. Но независимо от това кой на кого е повлиял в случая е ясно, че не става дума за подражателство, а за творческо сътрудничество" (Тодоров 1988б: 351-352).

Случаят е примирен след 67-годишно непрестанно подемане и дискутиране. И след 67-годишно настояване, че "Бекярски песни" са повлияли на Яворов да напише "Хайдушки песни". Примирен, но не и решен окончателно, въпреки че през 1994 г. Страшимир Цанов в статията си "Хайдушките песни" на Яворов - поетика на фолклорната стилизация" напомня: "Трудно могат да бъдат приети бездокателствените твърдения на Никола Атанасов [...], на Цветан Парашкевов [...] и на Димо Минев [...] за влияние на "Бекярски песни" на Ц. Церковски върху "Хайдушки песни" (Цанов 1994: 16-24).

В ново време Нели Кирилова публикува статията "Наблюдения върху градушката като художествен код в поетическите светове на П. К. Яворов и Цанко Церковски". В нея авторката се спира и на дискутирания толкова години въпрос за влиянието на "Бекярски песни" върху "Хайдушки песни" и по-конкретно на студията на Димо Минев, за да заключи категорично: "Но при едно по-обхватно полагане на приведения от Димо Минев доказателствен материал, както в по-широкия литературно-исторически контекст, така и в цялостните писателски светове на дадените автори, приликите в конкретните художествени текстове остават само на ниво форма и ритъм, а сходният на места лексикологичен инструментариум е по-скоро следствие от характерните за времето фолклорни стилизации, отколкото преки заемки от Церковски" (Кирилова 2019: 166-167).

Най-после и така наречените "заемки" са опровергани, за да остане единствената истина: Яворовите "Хайдушки песни" са съвсем автономен художествен текст - и по времето на създаването им, и по своите художествени задачи. Публикувани година преди "Бекярски песни", те нямат нищо общо с тях. Измислицата, създадена през 1921 г. в няколко критически изследвания, без никакъв доказателствен материал, цели единствено да повдигне тогава реномето на Цанко Церковски като поет в литературно-исторически план. Една измислица, шествала толкова дълго из критическата литература, на която трябва да се сложи край.

Атанасов 1921а: Атанасов, Никола. От приятели - до приятели. Човека в писмата. // На Цанко Церковски. 1891-1921. Юбилеен сборник. София, 1921.

Атанасов 1921б: Атанасов, Никола. Цанко Церковски. 1891-1921. Живот и литературна дейност. София, 1921.

Атанасов 1947: Атанасов Никола. Цанко Церковски. Живот и творчество. // Цанко Церковски. Стихотворения. Том 1. София, 1947.

Генов 1980: Генов, Паун. Цанко Церковски. Поет и държавник. София, 1980.

Димов 1968: Димов, Димитър Рачев. Цанко Бакалов Церковски. София, 1968.

Караваневски, 1921: Караваневски, Т. Н. Церковски - певец. // На Цанко Церковски. 1891-1921. Юбилеен сборник. София, 1921.

Кирилова 2019: Кирилова, Нели. Наблюдения върху градушката като художествен код в поетическите светове на П. К. Яворов и Цанко Церковски. // Яворов. 140 години от рождението на поета. Нови изследвания. Велико Търново, 2019.

Минев 1964: Минев, Димо. П. К. Яворов и Ц. Церковски. Литературни връзки, успоредици и влияния. // Трудове на Висшия педагогически институт "Братя Кирил и Методий" във В. Търново. Т. І. 1963/1964. София, 1964.

Михайлов 2015: Михайлов, Димитър. Яворов и другите. Велико Търново, 2015.

Михайлов 2016: Михайлов, Димитър. Иван Вазов. История. Поетика. Диалози. Велико Търново, 2016.

Неделчев 1977: Неделчев, Михаил. Бележки. // П. К. Яворов. Събрани съчинения. Том 1: Стихотворения и стихотворни преводи. Под ред. на Кръстьо Куюмджиев. София, 1977.

Неделчев 2010: Неделчев, Михаил. Варианти и коментари към отделните стихотворения. // Пейо К. Яворов. Съчинения в седем тома. Том 1: Стихотворения. Предг., ком., съст. и ред. Михаил Неделчев. София, 2010.

Парашкевов 1921: Парашкевов, Цв. Песните на Цанко Церковски. // На Цанко Церковски. 1891-1921. Юбилеен сборник. София, 1921.

Савчев 1921: Савчев, Георги. Лириката на Цанко Церковски. Критически етюд. София, 1921.

Сестримски 1956: Сестримски, Иван. Цанко Бакалов-Церковски. // Цанко Церковски. Избрани произведения. София, 1956.

Тодоров 1988а: Тодоров, Илия. Песните на Цанко Церковски. // Цанко Церковски. Полски песни. Стихотворения. София, 1988.

Тодоров 1988б: Тодоров, Илия. Бележки. // Цанко Церковски. Полски песни. Стихотворения. София, 1988.

Цанев 1947: Цанев, Георги. Пътят на Яворов. София, 1947.

Цанов 1994: Цанов, Страшимир. "Хайдушки песни" на Яворов - поетика на фолклорната стилизация. // Език и литература, 1994, кн. 6, с. 16-23.

© Димитър Михайлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.05.2020, № 5 (246)