В ДУШАТА

На Димитър Димчев

Там също има Тракия и беломорски елинизъм,
и там в сгъстената зеленина Марица тихо шава...
Но има бездни, още неустроени, които утаяват,
и някакви течения обратни, по които се възлиза.

Там всяко битие се връща за предсмъртна сила -
плътта на саможертвата върху крайбрежната трева се свлича,
надолу по реката тръгва словото й и изтича,
а любовта й се въззема към Маричините езера на Рила.

В душата има вещество от всички смърти преживени,
от тялото на всички същества, които съм обичал,
от всичките подобия в света, от всичките различия -
единствено в душата няма нищо от самия мене.

И затова тече душевната Марица все нагоре -
със изворните си уста на мойта Мусала да се помоли...