ТРИАДИ

Присаден съм в тризначно дърво -
разцъфтяло, разлистено, плодно -
уж стебло,
уж само,
уж едно -
в най-трисмисленото същество
как да бъда единороден?

Цветове - аромат - сетива -
Бог през тях
вмъква страх
в мойте вени;
плодове - слънчев вкус - размишление -
боговете се хранят във мене
с мисълта ми за скришна тъга;
клони - шепот в листата - добро -
зеленее в гръкляна ми дума...
Разчленен съм в троично безумие -
неусещан,
немислен,
нелюбен -
присаден съм в тризначно дърво.

Всъщност мога ли да вкореня
плод във лъч,
лист във звук,
цвят в ухание,
бих изтръгнал сам свойто съзнание -
бих го пратил на вятър да стане -
тъй ще се самосъединя -
ветрен цвят,
ветрен лист,
ветрен плод -
тройна смърт - еднороден живот...