Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСЛЕДНА ПЕСЕН НА СОЛОМОН
На М. Д.
Всемирът се усмихва във плътта ми
с легато - между ъглите на устните -
от мозъка до бога под лъжичката.
След ъглите е вечността, смъртта ми,
недоловеното от сетивата - вкусното,
уханното и видимото, всичкото,
което не дочух и не допипах...
Всемирът със усмивка ме посича
като жена, която не повиках.
© Димитър Калев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Димитър Калев. Триада. Варна, 2001.
|