Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СМЕХЪТ НА МОЗЪКА
Небрежен ум, защо безбрежно мислиш -
със някаква прииждаща сърдечност -
нелюбена със устни на човечност,
дори необожавана, но истинска
като кръвта, в която оживяваш,
с която под смъртта ще ме подпишеш?...
Помислиш ли ме, чувствам се обнищен
от мозък, който всичко подарява.
Освен смеха на нишката, забита
на Божието теме във зенита.
© Димитър Калев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Димитър Калев. Триада. Варна, 2001.
|