ПОТЪВАНЕ НА СЕТИВАТА

Понякога стоя,
обсебен от видения,
защото някъде -
високо във душата ми
прииждат
отблясъци от ангелски сражения,
порои от издъхнали животи
се вливат в свободата ми,
а волята в тъгата им
е толкова осмислена,
че нямам сили да се въздържа...
и плача.

Понякога
от страх се взирам
и виждам как водите на съзнанието
влачат
телата на прозренията,
със които враговете ми
са търсили небесната отрада.
Тогава всичките ми сетива за утешение
потъват...
и страдам.