ПЕСЕН В ПАУЗАТА

Душата оживява от контура,
положен върху синевата чиста
от хълм, топола или пък от истина,
внезапна като името на буря.

Веднъж душата има плът от радост,
друг път насън като дете въздиша,
но все едно - дори да е излишна,
душата всякога се храни с благост.
Обича да излиза сутрин рано
и да върви пред сънените мисли,
когато свежест изтока разлиства,
за да напише слънчеви послания.
А надвечер душата се завръща -
върви през безсловесните пространства,
които между думите ми странстват,
които странстват между наште къщи.
И всъщност тъкмо тя е пълнотата,
която много рядко в тях се втича -
като внезапен поглед на момиче,
изпят във паузата на сърцата.