ОТРОЧЕ

Мисля за другото с мисли от другост -
мисля каквото не съм.
Чувствам кръвта си със чувство за лудост -
другото чувство е сън.
Даже стихът ми е в други животи -
памет, синтаксис и слог -
спомен от гении, от идиоти,
спомен от ангел и Бог.

Боже, единствено друго на другото -
тоест единствено "съм",
някакво нищо във мене по чудо
вдишва отвътре навън!
Ти ли си, микрокосмично отроче -
хайде сега изплачи!
"Съм" те кръщавам. Ти викай ми "Отче".
Видиш ли други, мълчи!...

Другоубиецът в мен ще те храни
с благата жертва на плод -
ритъмни смърти на мойто съзнание -
твой интервален живот.