ОЧАКВАХ ДА МИ КАЖЕШ

В едва отминалия шепот
растат притихващи пространства.
И думите, вместо да странстват,
избистрят смисъл и поетика.
Дори разцъфналото цвете
изрича свойте очертания
едва в забавения трепет
на отминаващи ухания.

Разбираща душа, ти също
се чувстваш чужда и без тяло,
защото любиш, отмаляла,
отдалечаваща се същност.
И всичко, даже и копнежът,
на който тихо уповаваш,
е все пожертвана безбрежност
на някой, който благославя.
Душа, очаквах да ми кажеш
вкуса на плът във сетивата,
останал в твоята протяжност
и не сподирил любовта ти...