Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕОСТАВАНЕ
Теглиш нишки от някаква зенична прежда
и притегляш окото на мойто съзнание...
Разсъблечен от всякакви себепознания,
ставам просто живот - оголял и копнежен -
недомислен дори и дори недочувстван,
неподвижно ленив като всяко изкуство -
като всичко, което се самообича,
саморанява се, самообрича се.
Теглиш нишки, с които ме обясняваш...
Само аз не оставам. И това ме спасява.
© Димитър Калев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Димитър Калев. Триада. Варна, 2001.
|