МОРЕТО, ПРЕДИ ДА ОЖИВЕЯ

Отблясъци на облаци, осмислящи морето -
като наречия внезапни в разговор за вятър.
Душата ту се спуска, ту се вдига от земята,
да долови нюансите на битието си.
Душата е обсебена от кръгови видения.
И някакви непостижими сили в сетивата
изпиват постепенно обръча на светлината
и озвучават утолените вселени.

Да гледам словореда във езика на вълните,
да слушам безначалните и безглаголни фрази
е всъщност мисълта, която исках да ти кажа,
далеч преди да оживея за очите ти...