Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЪРВОТО НА ЖЕРТВАТА
Най-напред то забрави отвеса на името си.
И неволно започна до смърт да тъгува.
После легна във вятъра, който пътува,
и стана несъизмеримо.
И го дръпнаха разни предвечни посоки -
струйки въздух с копнежа си го разлистиха,
кръгли вихри вглъбиха цъфтежа на мислите му
и кадиха му с плодови сокове.
И когато веднъж най-случайно премина
над земята, където тъгуваха корените му,
то забави дъх, сякаш на Бога се молеше...
И отшумоля над градините...
© Димитър Калев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Димитър Калев. Триада. Варна, 2001.
|